— Не! — отсече Джон. — Правим задължителни проверки на всяка фаза от тестовете.
— Очаквах да намерим следи поне от едното лекарство — въздъхна Джак.
— Съжалявам, но не можем да нагласим резултатите според твоите очаквания — сухо рече Деврайс. — А сега ще ме извиниш, защото имам и друга работа!
Началникът на лабораторията пристъпи към някакъв апарат и започна да натиска бутоните, а Джак безмълвно го наблюдаваше. Измина една цяла минута, преди да му обърне гръб и да тръгне към коридора.
Сега вече го налегна истинската депресия. ДНК-пробите на Тед Линч влизаха в пълно противоречие с резултатите, получени от Джон Деврайс. Ако действително е имало трансплантация, Франкони задължително би трябвало да взема едно от двете най-добри лекарства за тази цел: циклоспирин-А или ФК-506.
Асансьорът го закара до петия етаж. Излезе от кабината и се насочи към хистологията, напразно опитвайки се да открие някакъв смисъл в това, което току-що бе научил.
— Я, ето го добрият стар доктор! — подхвърли на протяжното си ирландско наречие Морийн О’Конър. — Какво ти става, бе докторе? Само един случай ли ти е на главата, че си ни подгонил като овчарско куче?
— Не е един — въздъхна Джак. — Но за сметка на това този ще ме побърка… Какво стана с посявките?
— Няколко вече са готови… Ако искаш, можеш да ги вземеш, но май ще е по-добре да изчакаш цялата серия…
— Не мога да чакам — отвърна нетърпеливо Джак.
Морийн взе една кутийка с микроскопски стъкълца и му я подаде.
— Тук има ли и секции от черния дроб? — попита с надежда Джак.
— Една-две със сигурност — кимна Морийн. — Останалите ще ти изпратя по-късно. Джак кимна и тръгна към кабинета си. Чет беше на мястото си, потънал в работа.
— Здрасти, приятел — вдигна глава той. — Как е работата?
— Зле — въздъхна Джак и включи осветлението на микроскопа си.
— Проблеми около случая Франкони?
Джак кимна и се зае да търси чернодробните секции в кутийката. Откри само една.
— Все едно да очакваш от камъка да потече вода — мрачно промърмори той.
— Добре, че се върна — рече Чет. — Очаквам да ме потърси един лекар от Северна Каролина, който трябва да ми даде сведения за сърдечните заболявания на свой пациент. Но се налага да отскоча до фотографа, защото си правих снимки за паспорт. Нали ще ходя в Индия… Ще вдигнеш ли телефона вместо мен?
— Няма проблеми — кимна Джак. — Само ми дай името на пациента…
— Кларънс Потемкин — отвърна Чет. — Папката е тук, върху бюрото ми.
— Добре — промърмори Джак и постави самотната чернодробна проба под окуляра. После изведнъж се спря и вдигна глава. Колегата му отдавна беше напуснал кабинета, но последната му реплика го подсети за пътувания в чужбина. Вероятността Франкони да се е оперирал извън страната беше доста голяма, значи трябва да се разбере къде точно е пътувал през последните седмици от живота си.
Вдигна слушалката и набра номера на Градското полицейско управление. Помоли да го свържат с лейтенант-детектив Лу Солдано и се приготви да му остави съобщение.
Но за негова изненада в слушалката прозвуча гласът на самия Лу.
— Хей, радвам се да те чуя — рече детективът. — Помниш ли какво ти казах за фамилията Лучия, която най-вероятно е задигнала Франкони от моргата? Току-що получихме независимо потвърждение, че е станало точно така. Исках да го знаеш…
— Интересно — проточи Джак. — Но сега аз искам да ти задам един въпрос…
— Слушам те.
Джак обясни защо е склонен да вярва, че Карло Франкони се е подложил в чужбина на операцията по присаждането на черен дроб.
— Искам да знам възможно ли е да проверим дали Франкони действително е напускал страната — заключи той. — Чрез митницата, или по друг път… И ако е така, къде е пътувал.
— Това можем да проверим на две места — отвърна Лу. — В митницата и в Имиграционната служба. Второто е по-вероятно, разбира се, ако не е внесъл значително количество от някоя стока, която подлежи на обмитяване. Аз имам един приятел в Имиграционната служба, който ще ни предостави информацията веднага. Искаш ли да говоря с него?
— Непременно! — кимна Джак. — Не мога да чакам, този случай и без това ме подлуди!
— Нямаш проблеми — рече Лу. — Сутринта ти казах, че съм ти задължен, помниш ли?
Джак остави слушалката. Надеждата отново се появи, този път под съвсем различна форма. Въздъхна, приведе се напред и започна да нагласява фокуса.
Денят се разви далеч по-различно от очакванията на Лори. Беше планирала една аутопсия, но в крайна сметка направи две. След което Джордж Фонтуърт стигна до задънена улица с един случай на многобройни огнестрелни рани и тя изяви желание да му помогне. По този начин напусна „бокса“ малко преди три, без дори да е обядвала.