Преоблече се в цивилните си дрехи. На път за кабинета си мина покрай канцеларията на моргата и зърна Марвин, чиято смяна току-що започваше. Младежът се беше заел да оправя безпорядъка след нормалния работен ден. Свърна натам и надникна през отворената врата.
— Открихме рентгеновите снимки на Франкони — съобщи тя. — Оказа се, че обезглавеният удавник е именно той…
— Прочетох го във вестника — кимна Марвин.
— Това стана възможно единствено благодарение на рентгеновите снимки — добави Лори. — Радвам се, че не си пропуснал да ги направиш…
— Това ми е работата — сви рамене Марвин.
— Искам още веднъж да ти се извиня, че заподозрях немарливост от твоя страна…
— Няма нищо.
Лори се отдалечи на метър-два, после изведнъж се върна. Този път влезе в канцеларията и затвори вратата след себе си. Марвин въпросително я изгледа.
— Ще ми позволиш ли един въпрос, който ще си остане между нас? — попита тя.
— Защо не — отвърна с леко безпокойство Марвин.
— Ясно е, че съм любопитна как е било изнесено тялото на Франкони… По тази причина дойдох да си поговорим онзи ден. Помниш, нали?
— Разбира се — кимна Марвин.
— Същата нощ разговарях и с Майк Пасано — добави Лори.
— Чух…
— Обзалагам се, че си чул — въздъхна тя. — Но мога да те уверя, че не съм имала намерение да го обвинявам…
— Разбирам — отново кимна Марвин. — Но Майк понякога е доста чувствителен…
— Все още не мога да разбера как е бил измъкнат трупът. В моргата постоянно е имало човек — или Майк, или някой от охраната…
— Повярвай, че и на мен не ми е ясно — рече Марвин.
— Сигурна съм, че е така — кимна Лори. — Вярвам, че би споделил съмненията си, стига да имаше такива… Но искам да те попитам нещо друго. Убедена съм, че похитителите са били подпомогнати от вътрешен човек. Как мислиш, има ли някой от нашите служители, който може да бъде замесен в подобно нещо? Това е въпросът ми…
Марвин се замисли, после поклати глава:
— He.
— Вероятно е станало през дежурството на Майк — добави Лори. — Познаваш ли добре Пийт и Джеф, двамата шофьори на катафалките?
— Не — отвърна Марвин. — Виждал съм ги, дори съм разговарял с тях, но нямам впечатления… Просто работим в различни смени.
— Допускаш ли, че могат да бъдат заподозрени?
— Не повече, отколкото всеки друг — сви рамене Марвин.
— Благодаря ти — въздъхна Лори. — Надявам се, че не съм те притеснила…
— Няма проблем.
Лори замислено прехапа устни. Продължаваше да я измъчва чувството, че пропуска нещо.
— Имам една идея — внезапно обяви тя. — Би ли описал точно какво става при изписването на даден труп?
— Всичко ли? — изненадано я погледна младежът.
— Моля те — погледна го настоятелно Лори. — В общи линии съм запозната с процедурите, но никога не съм обръщала внимание на подробностите…
— Откъде да започна?
— От самото начало. От момента, в който ти се обадят от погребалната агенция…
— Окей — кимна Марвин. — Телефонът звъни, съобщават ми от коя агенция се обаждат и от кой труп се интересуват. С име и входящ номер…
— И толкоз, така ли? — попита Лори. — След това прекъсваш разговора…
— Не. Моля ги да почакат и набирам входящия номер на компютъра. Трябва да съм сигурен, че вие, патолозите, сте приключили с трупа, а и да видя къде точно се съхранява. — След което се връщаш на телефона и предаваш получените данни, така ли?
— Не, просто казвам, че всичко е наред и тялото е готово. Обикновено питам по кое време да ги очаквам. — После? — После изваждам тялото и проверявам входящия му номер. Оставям го на количка пред голямата камера. Винаги ги оставяме там, понякога няколко колички са наредени на опашка. Така улесняваме работата на шофьорите…
— А какво става след това?
— Ами идват и си ги прибират — сви рамене Марвин.
— Какво става, когато дойдат?
— Отбиват се тук за разписка. Всичко трябва да бъде документирано. В смисъл, че се разписват за приемането на трупа и ние вече нямаме нищо общо с него…
— След което отиваш да им предадеш трупа, така ли?
— Обикновено да. Но понякога си го прибират и сами. Вършили са го хиляди пъти…
— А не извършвате ли някаква последна проверка?
— Разбира се. Преди да натоварят трупа, винаги проверяваме още веднъж входящия номер и преглеждаме документите. Просто защото ще е доста конфузно, ако шофьорите сбъркат покойника, нали?
— Системата изглежда добра — кимна Лори. Проверките бяха напълно достатъчни, а това означаваше, че трупът на Франкони не би могъл да бъде изнесен по случайност.