Мейловар приветства появата на Джак с леко сумтене, а очите му веднага се плъзнаха към стъкълцето с чернодробния срез. Този човек обичаше да търсят помощта му при заплетени случаи и Джак редовно се възползваше от тази му слабост.
Подаде му пробата и понечи да разкаже с няколко думи за какво става въпрос, но Мейловар вдигна ръка. Ръката му измъкна пробата, с която се беше занимавал до момента, и ловко тикна под окуляра стъкълцето на Джак. В продължение на една минута в лабораторията цареше пълна тишина.
После доктор Мейловар вдигна глава, пусна с пипетката капчица олио върху пробата и щракна копчето на масления обектив. Новото изследване продължи още една минута.
— Интересно! — промърмори той и хвърли кос поглед по посока на Джак. Това беше най-големият комплимент в речника му. — Виждам малка гранулома на черния дроб, а в съседство следи от още една… — Говореше прекалено високо, като повечето хора, които имат проблеми със слуха. — Спирайки вниманието си на въпросната гранулома виждам нещо като мерозоити, но не мога да бъда стопроцентово сигурен…
Джак кимна с глава. Мерозоити очевидно бяха онези едва забележими базофилични точици, които сам беше видял в дъното на грануломата.
Доктор Мейловар вдигна слушалката и помоли някакъв свой колега да отскочи до лабораторията. След броени минути на прага се появи висок и слаб афро-американец с дълга бяла манта и сериозно лице. Професорът го представи като доктор Колин Озгуд, началник на паразитологията.
— Моля те за мнение, Колин — рече той и махна с ръка по посока на микроскопа.
Доктор Озгуд се забави няколко секунди повече от професора.
— Със сигурност става въпрос за паразитно образувание — рече той, без да се отделя от окуляра. — Мерозоити от непознат за мен тип. Или са ново поколение, или не се срещат при човека. Препоръчвам ви да вземете мнението и на доктор Ландър Хамърсмит…
— Добра идея — кимна Мейловар и се извърна към Джак: — Ще ни оставите ли пробата до утре? Още сутринта ще я покажа на доктор Хамърсмит…
— Кой е доктор Хамърсмит?
— Специалист по ветеринарна патология — поясни доктор Озгуд.
— Нямам нищо против — кимна Джак. Изобщо не му беше минало през ума да покаже пробата на ветеринарен патолог.
Благодари на двамата си колеги, върна се в канцеларията на секретарката и помоли да използва телефона.
— Хей, добре, че се обади — зарадва се Лу. — Добрах се до доста любопитни неща. Преди всичко самолета… Доста си го бива, защото е Г-4… Това говори ли ти нещо?
— Не — призна с леко притеснение Джак.
От тона на приятеля му личеше, че очаква едва ли не благоговение.
— „Гълфстрийм-4“ — поясни Лу. — Ролсройсът на частните корпоративни самолети. Цената му е някъде към двайсет милиона долара.
— Впечатлен съм — рече Джак.
— И трябва да бъдеш — посъветва го Лу. — Сега да видим и другото… А, ето го: самолетът е собственост на компанията „Алфа Ейвиейшън“ от Рино, щат Невада. Да си чувал за нея?
— Не съм — отвърна Джак. — А ти?
— И аз не съм — призна Лу. — Вероятно става въпрос за лизингова организация. Чакай сега… Аха, това може би ще ти се стори интересно… Моят човек от Имиграцията звъннал на френския си колега у дома, ако щеш вярвай! Попитал го за ваканцията на Франкони в родината му и познай какво е станало!… Тоя бюрократ очевидно има връзка със службата си посредством персонален компютър…
— Не ме дръж на тръни! — примоли се Джак, след като приятелят му нарочно млъкна.
— Франкони изобщо не е посещавал Франция! — извика победоносно Лу. — Или е бил там с фалшив паспорт, под друго име. Тамошните власти нямат сведения за влизане или излизане на човек с такова име!
— Тогава какво ще кажеш за достоверността на полетния план на нашето самолетче? — попита остро Джак. — Отбивало ли се е до Лион, или не?
— Хей, не ставай заядлив! — рече обидено Лу.
— Не съм заядлив. Просто ти напомням нещо, което заяви преди не повече от половин час: че планът на полета и информацията на Имиграционните власти трябва да съвпадат…
— Но те съвпадат! — бързо отвърна Лу. — фактът, че самолетът е летял до Лион съвсем не означава, че някой е слязъл там. Може би става въпрос за обикновено дозареждане с гориво…
— Виж, за това не бях помислил — призна Джак. — Как можем да проверим?
— Чрез моя човек във ФАА, предполагам — отвърна Лу.
— Много добре. Аз тръгвам за моргата, след четвърт час съм в кабинета си… Да ти звъня ли, или ти ще ме търсиш?