Този път паузата се проточи повече. Гласът на Бренда се появи в слушалката точно когато Лу вече бе решил да затвори и да поиска съдействието на Пол за проверка на Самюел Хартман.
— Открих някои промени — каза жената. — На първото общо събрание на „Алфа мениджмънт“ господин Хартман си е подал оставката като президент и отговорен секретар. На негово място е бил назначен Фредерик Рус.
— Отбелязан ли е адресът на господин Рус? — попита Лу.
— Да. Длъжността му е главен директор по финансовите въпроси на корпорация „ГенСис“ със седалище в Кембридж, Масачузетс. Адресът е площад Кендал, номер 150…
Лу записа новата информация, след което благодари на Бренда с цялата любезност, на която беше способен. Дори не можеше да си представи, че би получил подобно съдействие от канцеларията на щатския секретар в родния си Олбъни. Понечи да набере номера на Джак и да го информира за собственика на самолета, но телефонът рязко иззвъня под ръката му. Беше Марк Сървърт, готов със своята информация.
— Имаш късмет — обяви той. — Успях да хвана човека, който има връзки в Европейската централа за контрол на полетите. На всичкото отгоре се оказа, че работи точно това, от което се интересуваш — координира всички презокеански полети на летище Кенеди. Поддържа непрекъснато контакт с европейските си колеги и без проблеми получи отговор на запитването за полета на Н-69СУ, осъществен на 29 януари. Въпросното самолетче е кацнало в Лион след директен полет от Бата, Екваториална Гвинея…
— Господи, това пък къде е? — объркано попита Лу.
— А бе и аз не знам точно — въздъхна Марк. — Не разполагам с карта, но предполагам, че става въпрос за една страна в Западна Африка…
— Странно — промърмори Лу.
— Още по-странно е, че още в момента на кацането пилотът е поискал коридор за излитане за Титърборо, Ню Джърси. А това, доколкото съм запознат с нещата, означава само едно — той е кацнал и веднага е рулирал за излитане…
— Вероятно е заредил — подхвърли Лу.
— Положително — рече Марк. — Но в такъв случай би трябвало да представи полетен план с презареждане в Лион, вместо два отделни такива… Искам да кажа, че в Лион нещата биха могли да се проточат и да му се наложи да чака с часове. Това, което е направил е рисковано, явно е действал на късмет…
— Може би са променили плановете си в последния момент — рече Лу.
— Възможно е — съгласи се Марк. — Или пък не са искали да се разбере, че пристигат от Екваториална Гвинея…
— Това не ми беше хрумнало — призна Марк. — Вероятно по тази причина аз съм обикновен бюрократ във ФАА, а ти си мъдър и проницателен детектив…
— Мъдър и проницателен ли? — засмя се Лу. — Напротив, тази професия ме превърна в духовен инвалид, циничен и подозрителен…
— Все пак е по-добре, отколкото да си чиновник — държеше на своето Марк.
Лу благодари за помощта, размениха обичайните обещания непременно да се видят, после прекъснаха разговора.
Останал неподвижен зад бюрото си, детективът се запита защо един корпоративен самолет за двайсет милиона долара е превозвал някакъв накротрафикант-мафиоз от Куинс, Ню Йорк, до далечната африканска страна, за която никой не е чувал. Третият свят едва ли е Меката за човек, на когото предстои сложна и тежка операция за присаждане на черен дроб…
Вкарала входящия номер на Франк Глийсън в компютърния терминал, Лори потъна в дълбок размисъл. Искаше да разгадае каква е връзката между тази информация и изчезването на трупа на Франкони. В главата й бавно започна да се очертава една идея.
Изведнъж скочи на крака и стремително се насочи към моргата. Марвин не беше в канцеларията. Откри го пред отворената врата на камерата-охладител, зает да подготвя носилките за предстоящото извозване на мъртъвци.
Застана на прага, леденият въздух я блъсна в гърдите. В съзнанието й за миг се мернаха ужасните картини на инцидента по аферата Черино, които също включваха хладилна камера. Неволно потръпна и бързо се отказа от идеята да разговаря с младежа на място. Подвикна името му и и каза, че ще го чака в канцеларията.
Пет минути по-късно Марвин беше там. Остави върху бюрото купчина формуляри и пристъпи към умивалника.
— Всичко наред ли е? — подхвърли Лори, колкото да завърже разговор.
— Мисля, че да — отвърна Марвин, избърса ръцете си с книжна салфетка и се настани зад бюрото.
— След последния ни разговор научих нещо доста любопитно — съобщи Лори.
— Какво по-точно? — облегна се в стола си Марвин.
— Вкарах в компютъра входящия номер на Франк Глийсън. Оказа се, че тялото е постъпило при нас преди цели две седмици, при това без име. Става въпрос за неидентифициран труп…