— А каза ли нещо за Екваториална Гвинея? — попита Джак.
— Разбира се — кимна Лори. — Една от главните причини за успеха на компанията е фермата за примати, създадена в Екваториална Гвинея. Първоначално я използвали за ограничени изследвания в рамките на компанията, после на някого му хрумнало да я предложат на сродни биотехнологически и фармацевтични фирми. Успехът надхвърлил и най-смелите очаквания…
— Значи ферма за примати в Екваториална Гвинея, а? — сбърчи чело Джак.
— Точно така — кимна Лори.
— А приятелката ти има ли представа за причините подобна ферма да бъде създадена именно там?
— Според меморандум, издаден от някакъв специализиран екип за икономически анализи, „ГенСис“ се е спряла на Екваториална Гвинея поради изключително благоприятните условия, предложени от тамошното правителство. То дори променило законодателството си, за да улесни дейността на компанията. По всяка вероятност „ГенСис“ се е превърнала в основен източник на валутни постъпления за страната…
— Можеш ли да си представиш мащабите на корупцията, съпътстваща подобно начинание? — попита Джак, извръщайки се към Лу.
Детективът само подсвирна.
— Меморандумът сочи още, че голяма част от въпросните примати обитават територията на Екваториална Гвинея, а това им позволява да заобикалят международните ограничения за експорт-импорт на застрашени животински видове, каквито например са шимпанзетата — добави Лори.
— Значи, ферма за примати — промърмори Джак с поклащане на глава. — Това може да означава всичко… Нима ще се натъкнем на ксенографтия?
— Хей, не започвайте пак с лекарския си жаргон! — оплака се Лу. — Какво за Бога означава ксенографтия?
— Невъзможно! — поклати глава Лори. — Ксенографтията причинява спонтанна реакция на отхвърляне. А в чернодробната секция, която ми показа, липсват следи от остри възпалителни процеси.
— Вярно — кимна Джак. — При това не е вземал лекарства за потискане на имунната система.
— Кажете ми за какво става въпрос — удари го на молба Лу. — Каква е тази ксенографтия?
— Процес, при който на човек се трансплантира животински орган — кратко отвърна Лори. — Нещо като онова присаждане на сърце от бабун на бебето Фей, което предизвика шумен скандал преди години? — присви очи Лу.
— Точно — кимна Лори.
— Новите лекарства за потискане на имунната система върнаха интереса към Ксенографтията — добави Джак. — Напоследък са регистрирани далеч по-успешни трансплантации от случая с бебето Фей…
— Главно при присаждане на свински сърдечни клапи — рече Лори.
— Естествено, това повдига цял куп въпроси от морално естество и хвърля в истерия различните природозащитни групи.
— Възможно ли е по време на посещението си в Африка Франкони да е получил черен дроб от примат? — попита Лу.
— Не виждам как — въздъхна Джак. — Тук Лори е напълно нрава. Няма никакви следи от отхвърляне на органа, а такива винаги съществуват — дори и при перфектна съпоставимост. Изключение правят единствено органите на еднояйчни близнаци.
— Но Франкони е бил в Африка — настоя Лу.
— И когато се е върнал оттам е бил нов човек — въздъхна Джак, вдигна ръце и се изправи. — Не зная какво да мисля. Това е пълна загадка за мен, особено при наличието на намеса от страна на организираната престъпност…
Лори също стана.
— Тръгвате ли си? — изгледа ги Лу.
— Да — кимна Джак. — Лично аз съм уморен и объркан, а снощи почти не спах. Не изпуснах телефона няколко часа подред след идентифицирането на Франкони. Въртях на всички европейски организации за трансплантация на органи, чиито номера успях да открия…
— А какво ще кажете да хапнем набързо в „Малката Италия“? — предложи Лу. — Ей, къде е, зад ъгъла…
— Без мен — отказа Джак. — Имам да въртя педалите, а на този етап всякаква храна ще ме довърши…
— Аз също отказвам — рече Лори. — Искам да се прибера у дома, тъй като мечтая за един душ. Втора вечер подред оставам до късно и съм гроги…
Лу кимна и каза, че има още малко работа. Гостите му се сбогуваха, върнаха временните си пропуски на постовия във фоайето и напуснаха сградата. Успяха да хванат едно такси малко по-нататък, пред главния вход на кметството.
— По-добре ли си? — попита Джак след като колата пое нагоре по Боуъри. По лицата им пробягваха разноцветни светлини.