Влезе в хола и потърси ключа за лампиона. Направи две крачки по посока на кухнята, после изведнъж изпищя и пощата се разпиля по пода. В хола седяха двама мъже. Единият на дивана, другият на люлеещия се стол с антикварна стойност. Том доволно дремеше в скута на онзи върху дивана.
Другият държеше пистолет с дълъг заглушител, насочен право в гърдите й.
— Добре дошла у дома, доктор Монтгомъри — рече Франко. — Искам да ви благодаря за виното и бирата…
Очите на Лори се сведоха към празната бутилка от бира и чашата за вино върху масичката.
— Моля, седнете — продължи Франко и посочи стола в средата на стаята.
Лори не беше в състояние да помръдне. В главата й се мерна мисълта да хукне към телефона в кухнята, но веднага я отхвърли като абсурдна. А да избяга обратно през входната врата си беше чиста утопия заради многобройните ключалки и резета.
— Моля ви! — повтори с лицемерна любезност Франко и сърцето й замръзна от ужас. Анджело отмести котарака от скута си и стана. В следващия миг направи крачка напред и й нанесе силен удар с опакото на дланта си. Лори отлетя назад, блъсна се в стената и бавно се свлече на колене. От разцепената й устна потече кръв и започна да капе по паркета. Анджело се наведе и грубо я вдигна на крака. Побутна я към стола и тя безмълвно се подчини. Беше почти парализирана от ужас.
— Така вече е по-добре — кимна Франко.
Анджело се наведе и спря лицето си на сантиметри от нейното.
— Помниш ли ме? — дрезгаво изръмжа той.
Лори вдигна очи и с цената на огромни усилия ги задържа върху обезобразеното лице срещу себе си. Имаше чувството, че гледа някакъв филм на ужасите. Направи опит да преглътне, но само за да установи, че гърлото й е съвсем сухо. Неспособна да издаде някакъв звук, тя само поклати глава.
— Не го помните? — вдигна вежди Франко. — О, докторе! Страхувам се, че наранихте чувствата на Анджело — една доста опасна постъпка от ваша страна при създалите се обстоятелства…
— Съжалявам — успя да прошепне Лори и в същия момент си даде сметка, че лицето на мъжа срещу нея е силно обгорено. Следователно това не можеше да бъде друг, освен Анджело Фачоло — дясната ръка на Черино, когото очевидно бяха освободили от затвора.
— Пет години чакам този момент! — изръмжа Анджело и отново я удари.
Тялото й политна и почти се свлече върху килима с главата надолу. От носа й рукна кръв и започна да попива в плътната материя.
— Достатъчно, Анджело! — обади се предупредително Франко. — Не забравяй, че трябва да поговорим с нея…
В продължение на една безкрайно дълга секунда Анджело остана надвесен над тялото на Лори, готов да започне с ритниците. После се овладя и бавно се върна на дивана. Хвана котарака, положи го в скута си и започна да го гали с бързи и резки движения. Том моментално замърка.
Лори бавно се изправи. Вдигна ръка и предпазливо опипа разбитото си лице. Устната й вече беше подута. Наложи се да стисне носа си с два пръста, за да спре кръвотечението.
— Слушайте ме внимателно, доктор Монтгомъри — погледна я тежко Франко. — Както можете да се досетите, за нас не представлява трудност да се появим тук, в дома ви. Напомням ви това с надеждата да проумете, че сте напълно беззащитна. Имаме към вас една молба — да обърнете гръб на случая Франкони. Достатъчно ясно ли се изразих?
Лори боязливо кимна с глава.
— Много добре — усмихна се Франко. — Ние сме разумни хора и аз възнамерявам да ви го докажа веднага. Молбата, която ви отправихме току-що, ще приемем като лична услуга от ваша страна и съответно ще ви се отплатим с услуга. По стечение на обстоятелствата знаем кой е убиецът на господин Франкони и възнамеряваме да споделим тази информация с вас. Видите ли, господин Франкони не беше добър човек и затова го убиха… Точка по въпроса. Следвате ли мисълта ми?
Лори отново кимна, погледна към Анджело и побърза да отмести очи.
— Убиецът се казва Видо Делбарио — продължи Франко. — Той също не е добър човек, въпреки че освободи обществото от негодник като Франкони. — В ръката му появи листче хартия: — Ето, направих си труда да изпиша името му буква по буква, за да не стане грешка… Значи услуга за услуга. Франко замълча и я погледна с очакване.
— Разбрахте какво ви казах, нали? — попита той, след като паузата се проточи.
Лори кимна за трети път.
— Сама виждате, че не искаме кой знае какво — рече с лека въздишка бандитът. — За да бъда откровен докрай ще кажа, че Франкони беше лош човек. На съвестта му тежаха няколко убийства и напълно заслужаваше съдбата си. По отношение на вас бих добавил, че няма начин да осигурите безопасността си в огромен град като Ню Йорк. А присъстващият тук Анджело изгаря от желание да му паднете в ръчичките. Но за ваш късмет нашият шеф не обича грубостите и предпочита нещата да се уреждат по пътя на разумните преговори… Разбирате ли какво ви казвам?