Лори го поведе към кухнята и коридорчето зад нея.
— Охо! — рече той, зърнал процепите в масивното дърво, на което не бяха помогнали дори многобройните резета. Тази вечер няма да нощуваш тук!
— Мога да отида при родителите си — кимна тя.
— Ще дойдеш при мен! — отсече той. — А аз ще спя на дивана.
Лори изпитателно го изгледа. Не беше сигурна дали зад тази внезапна покана се крие нещо повече от грижата за безопасността й.
— Събирай си нещата — разпореди се той. — Вземи си дрехи за няколко дни, защото тази врата трябва да бъде сменена.
— Трябва да направя нещо и за бедния Том — тъжно промълви Лори.
Джак замислено се почеса по главата.
— Можеш ли да намериш някаква лопата? — попита след секунда той.
— Имам само една малка, с която обработвам саксиите — отвърна младата жена. — Какво си намислил?
— Ще го погребем в задния двор — намусено отвърна Джак.
— Май ставаш сантиментален, а? — леко се усмихна тя.
— Просто знам какво е да изгубиш любимо същество — задавено рече той. В един кратък миг го обзе онова мъчително чувство, което изпита, когато позвъниха да му съобщят за самолетната катастрофа, отнела живота на жена му и двете му дъщери.
Докато Лори опаковаше нещата си, той нервно крачеше напред назад, опитвайки се да насочи вниманието си към сегашните събития.
— Трябва да се обадим на Лу и да му предадем името на Видо Делбарио — промърмори той.
— И аз мисля така — отвърна откъм дрешника Лори. — Дали да го потърсим още сега?
— Длъжни сме — кимна Джак. — А той ще реши какво да предприеме. Ще му звъннем от моя апартамент. Нали му имаш домашния телефон?
— Да — кимна Лори.
— Знаеш ли, този инцидент е тревожен не само поради личната ти сигурност — подхвърли замислено Джак. — Той доказва подозренията ми, че организираната престъпност има някаква връзка с трансплантацията на органи. Може би става въпрос за някаква черноборсаджийска операция…
Лори се появи от дрешника с обемист сак през рамото.
— Но как е възможна трансплантация без приемането на имунодепресанти? — попита тя. — Не забравяй и странните резултати от ДНК-тестовете на Тед…
— Имаш право — въздъхна Джак. — Нещата напълно се разминават…
— Може би Лу ще направи връзката — подхвърли тя.
— Би било чудесно… Но тазвечерният инцидент придава нова примамливост на идеята ми да отскоча до Африка.
— Хей, не говори глупости! — рязко се обърна Лори, насочила се към банята.
— Не съм имал личен контакт с организираната престъпност — призна Джак. — Но в замяна на това съм имал вземане-даване с уличните банди, чиито похвати не са Бог знае колко по-различни… Ако решат да те ликвидират, нищо може да ги спре. Дори 24-часова охрана от страна на полицията, която е изключена поради недостиг на средства. Може би няма да е зле за известно време и двамата да напуснем града. Това би дало възможност на Лу да организира щата…
— Предлагаш да дойда с теб? — изгледа го с нов интерес Лори. Идеята изведнъж й се стори страхотно привлекателна. Никога не беше ходила в Африка, беше сигурна, че там ще види много интересни неща.
— Ще го наречем принудителна ваканция — кимна Джак. Разбира се, Екваториална Гвинея едва ли е най-подходящото място за почивка, но със сигурност е нещо различно… Между другото, може би ще разберем каква е дейността на „ГенСис“ в тази страна и защо Франкони е ходил там…
— Хм… Идеята започва да ми харесва…
Стиропоровият ковчег на Том беше свален в задния двор. Избраха меката почва в далечния му край, а вечното жилище на котарака беше подготвено сравнително лесно, тъй като до оградата откриха една ръждясала, но напълно годна за работа лопата.
Джак изпъшка под тежестта на куфара и го понесе към входа.
— Какво си сложила вътре, за Бога?
— Нали каза да си взема дрехи за няколко дни? — изгледа го тя.
— Дрехи да, но не и топки за боулинг! — оплака се той.
— Това е козметиката ми — оправда се тя. — За съжаление нямам опаковки, подходящи за пътуване…
На Първо авеню спряха едно такси, а по пътя видяха отворена книжарница и помолиха шофьора да спре. Джак остана в колата, а Лори изтича да купи някаква карта на Екваториална Гвинея. За съжаление такава липсваше и тя бе принудена да се задоволи с атлас на Централна Африка.
— Продавачката щеше да умре от смях като я попитах за Гвинея — навъсено промърмори тя и се отпусна на седалката.
— Ново доказателство, че страната не е сред хитовете на международния туризъм — отбеляза Джак.
Лори се разсмя и стисна ръката му.
— Забравих да ти благодаря, че пристигна веднага — прошепна тя. — Сега се чувствам далеч по-добре…