— Надявам се, че нещата са се променили — промърмори Джак.
— О, да — кимна Есебан. — Превратът през 1979 година промени много неща. Но страната е изключително бедна, въпреки слуховете за огромни петролни залежи в континенталния шелф, близо до Габон… Всъщност, именно Габон е най-богатата страна в региона.
— Ходихте ли си обратно?
— О, да, на няколко пъти — кимна домакинът. — И двамата имаме роднини там… Братът на Теодора откри малко хотелче на брега на морето, в един град на име Бата…
— Чувал съм за Бата — кимна Джак. — Там има летище, нали?
— Единственото в страната — отвърна Естебан. — Построили са го някъде през осемдесетте, по случай Конгреса на Централно африканските държави… Друг въпрос е, че правителството няма пари да го поддържа.
— А чувал ли сте за компания на име „ГенСис“? — попита Джак.
— Естествено — кимна Естебан. — Тя е основен източник на валутни приходи за правителството, особено след срива в цените на какаото и кафето…
— И аз разполагам с подобна информация — рече Джак. — Чух също така, че „ГенСис“ поддържа ферма от примати… И тя ли се намира в Бата?
— Не, тя е на юг. Построена е в джунглата, близо до едно старо и полуизоставено испанско градче, което се казва Кого. Сега то процъфтява, тъй като е превърнато в база за служителите на „ГенСис“ от Европа и Америка. А за местните служители компанията е построила чисто ново сателитно селище. Тя дава работа на много от местните хора…
— А знаете ли дали е построила и болница?
— Да — кимна Естебан. — Болницата и клиничната лаборатория са построени на централния градски площад, точно срещу общината…
— Откъде знаете толкова много подробности? — учуди се Джак.
— Братовчед ми работеше там — поясни Естебан. — Напусна след като войниците екзекутираха най-добрия му приятел за незаконен лов. Много хора харесват „ГенСис“, защото компанията плаща добре… Но има и такива, които не одобряват прекалено голямото й влияние върху правителството.
— Влиянието на парите — подхвърли Джак.
— Естествено — кимна домакинът. — Плащат куп пари на министрите, дори част от армията е изцяло на тяхна издръжка…
— Удобно — подхвърли Лори.
— Ако отлетим за Бата, ще можем ли да посетим и Кого? — попита Джак.
— Предполагам — кимна Естебан. — След изтеглянето на испанците преди около двадесет и пет години, пътят между двата града беше изоставен и погълнат от джунглата. Но „ГенСис“ го е възстановила за нуждите на своя автомобилен транспорт. Разбира се, ще се наложи да наемете кола…
— А това възможно ли е?
— В Екваториална Гвинея всичко е възможно, стига да имаш пари — отвърна Естебан. — Кога възнамерявате да пътувате? По-добре е да хванете сухия сезон…
— Кога точно е той? — попита Джак.
— През февруари и март.
— Много добре — кимна Джак. — Защото ние с Лори възнамеряваме да тръгнем утре вечер…
— Какво? — учудено попита Уорън. Това беше първата му намеса в разговора за вечерта, освен това той не знаеше за уговорката между Джак и Лу. — Нали щяхме да излизаме този уикенд? Вече предупредих Натали и тя много се зарадва!
— Уф! — тръсна глава Джак. — Това изобщо не ми мина през ума!
— Хей, човече! — изгледа го навъсено Уорън. — Или изчакваш до събота вечерта, или ще се окажа до шия в лайна! Надявам се, че разбираш какво имам предвид… Вече ти обясних, че с Натали шега не бива!
— Имам по-добра идея! — вдигна глава Джак. — Защо вие с Натали не ни придружите до Екваторилна Гвинея? Разноските са за моя сметка!
Лори объркано примигна, после реши, че не е чула добре.
— Ама ти да не си се побъркал, бе? — втренчи се в него Уорън. — Това е чак в Африка!
— Точно така — кимна Джак. — И тъй и тъй ще вървим, нека поне си направим удоволствието. Естебан, защо не дойдете и вие с жена ви? Ще бъдем една голяма и весела компания…
— Серизно ли говорите? — погледна го домакинът.
Върху лицето на Лори продължаваше да стои маската на дълбоко удивление.
— Абсолютно сериозно — кимна Джак. — Най-добрият начин да посетиш едно непозната страна е да имаш приятели там. А ще ни трябват ли визи?
— Да — кимна Естебан. — Но посолството на Екваториална Гвинея не е във Вашингтон, а тук, в Ню Йорк… Две снимки, двадесет и пет долара и извлечение от банковата сметка, за да докажете, че не сте последни бедняци…
— А как се стига дотам? — попита Джак.
— Най-лесно е през Париж, оттам има директна връзка с Дуала, Камерун. От Дуала веднъж дневно има полет до Бата. Може и през Мадрид, но оттам самолетите до Малабо на остров Биоко летят само два пъти в седмицата…