— Виждам само птици — изкрещя Мелани.
Кевин кимна. Наоколо действително беше пълно с водни птици, предимно ибиси.
Слънцето вече прежуряше здраво и всички се промъкнаха под сянката на брезента. Кандис се намаза с плажното масло, което Кевин беше открил в аптечката си.
— Мислиш ли, че островните бонобо ще са плашливи като всички останали? — извика Мелани.
— Не знам — сви рамене Кевин. — Но ако са такива, едва ли ще ги видим и това пътешествие ще бъде абсолютно безплодно. — Все пак са имали някакви контакти с хора, преди да бъдат изпратени тук… Ако се държим на разстояние, положително ще извадим късмет.
— На свобода са плашливи, така ли? — попита Кандис.
— Доста — кимна Мелани. — Повече от шимпанзетата, които бягат при среща с хора. Имат изключително развити слух и обоняние, което ги прави практически невидими за нас.
— Значи в Африка все още има райони, където не е стъпвал човешки крак? — сбърчи вежди Кандис.
— Разбира се, че има. От крайбрежната част на Екваториална Гвинея на северозапад има огромни девствени територии, които са практически недокоснати от цивилизацията. Говорим за мащаби от порядъка на един милион квадратни мили.
— А докога ще бъде така?
— Е, това е друга тема на разговор…
— Някой ще ми подаде ли едно студено питие? — извика Кевин над грохота на мотора.
— Веднага — отвърна Кандис и отвори капачето на хладилната чанта.
Двадесет минути по-късно Кевин върна газта и пирогата зави на север, покрай източния край на Изла Франческа. Слънцето беше високо в небето, температурата значително се повиши. Кандис премести хладилната чанта в дъното, за да бъде на сянка.
— Наближаваме ново тресавище — подвикна тя.
— Виждам — промърмори Кевин и насочи лодката успоредно на брега. Размерите на покритото с тръстика пространство бяха горе-долу същите като на предишното. Джунглата отново отстъпи на тридесетина метра от водата.
Пролуката сред зелените стебла се появи в момента, в който Кевин се готвеше да обяви неуспешния изход от поредната им маневра. Натисна руля и носът на пирогата се насочи към сушата. Намали газта до минимум, а малко по-късно изключи мотора. Обгърна ги величествена тишина.
— Господи, ушите ми писнаха — оплака се Мелани.
— Прилича ли на канал? — попита Кевин.
— Не мога да кажа — поклати глава Кандис, изправена на носа.
Той се наведе и извади долната част на мотора на повърхността. Никак не му се щеше перката да се заплете в подводни растения.
Пирогата с поскърцване се промъкваше сред тръстиката, забави ход и накрая спря. Кевин издърпа въжето на малкото кану, за да предотврати сблъсъка му с кърмата.
— Изглежда така, сякаш се извива навътре в сушата — обяви Кандис, покачила се на малката рубка за по-добра видимост. Ръцете й стискаха един от коловете, за които беше привързано платнището.
Кевин откърши една тръстика, раздроби я на парчета и ги хвърли във водата. Те се разклатиха и бавно поеха нагоре, в посоката, която сочеше носът на пирогата.
— Има някакво течение и това е добре — отбеляза той, придърпвайки малката лодка успоредно на борда. — Ще опитаме с кануто…
Натовариха се вътре с цената на доста усилия, тъй като малката лодка силно се клатеше. Не забравиха да вземат храната и екипировката си. Кевин седна на кърмата, Кандис остана на носа. Мелани се настани в средата, но не на дъсчената седалка, а направо на дъното. Предпочиташе това, тъй като малките лодки я изнервяха с нестабилността си.
Успяха да се оттласнат пред пирогата с помощта на греблата и захващане за жилавите тръстики. В крайна сметка излязоха в просеката чиста вода, която би трябвало да бъде нещо като канал. Кевин и Кандис уловиха греблата, лодката тръгна напред със скоростта на пешеходец. Ширината на просеката беше не повече от два метра, но вече беше очертана съвсем ясно — извиваше се напред и чезнеше в гъстата джунгла. Слънцето печеше с пълната си тропическа мощ, въпреки че часът беше едва осем сутринта. Тръстиките не позволяваха на ветреца да достигне до водата, жегата стана непоносима.
— На този остров няма много пътеки — отбеляза Мелани, разтворила релефната карта на коленете си.
— Най-голямата започва от Лаго Хипо, близо до моста — кимна Кевин.
— Има и още няколко, всички около Лаго Хипо — рече Мелани. — Предполагам, че са ги проправили за улесняване на улова.