Кевин се приведе напред и заби поглед в очите на животното. Бяха кафяви като неговите, а зениците им приличаха на връхчета от карфици, вероятно поради слънцето, което грееше право в лицето му. Не успя да определи дали в тях проблесват искриците на разума. Без никакво предупреждение бонобото плесна с ръце. Звукът беше толкова силен, че стената от гъста зеленина го повтори с отчетливо ехо. В същия момент отвори уста и изрева:
— Ата!
Тримата пътешественици подскочиха от изненада. Убедени още от самото начало, че животното ще побегне всеки момент, те изобщо не отчетоха възможността да се държи агресивно. Крясъкът ги накара да замръзнат в очакване на нападение, но бонобото отново застина на място и заприлича на каменна статуя.
Объркването им постепенно премина, очите им нервно пробягаха по лицето на животното.
— Какво беше това? — попита с несигурен глас Мелани.
— Мисля, че той изобщо не се плаши от нас — отбеляза Кандис. — Май ще е по-добре, ако се отдръпнем…
— Правилно — притеснено кимна Кевин. — Но нека го направим бавно и без паника… — Отстъпи крачка назад и направи знак на жените да сторят същото.
Бонобото реагира светкавично. Ръката му се плъзна зад гърба и измъкна някакво сечиво, очевидно закачено на лозовата вейка през кръста му. Вдигна го над главата си и отново извика „ата“. Тримата замръзнаха с разширени от ужас очи.
— Какво означава това „ата“? — попита Мелани след няколко секунди напрегната тишина. — Дума? Нима той може да говори?
— Нямам идея — смутолеви Кевин. — Добре поне, че не се нахвърли отгоре ни…
— А какво е това, което държи? — присви очи Кандис. — Прилича ми на чук…
— Точно това е — кимна Кевин. — Обикновен дърводелски чук. Трябва да са го задигнали от строителите на моста…
— Отбележи как го държи — точно като теб и мен… — подхвърли Мелани. — Вече няма съмнение, че палецът му е перпендикулярен на дланта…
— Да се махаме оттук! — проплака Кандис. — И двамата бяхте единодушни, че тези животни са боязливи, но господинът насреща никак не ми прилича на такъв!
— Без тичане! — предупреди полугласно Кевин, без да отмества поглед от бонобото.
— Вие стойте колкото си искате, но аз се връщам в лодката! — рече с треперещ глас Кандис.
— Всички се връщаме, но бавно…
Без да обръща внимание на предупреждението му, Кандис се обърна и побягна. Но едва изминала няколко метра, тя се закова на място и нададе пронизителен писък.
Кевин и Мелани се обърнаха едновременно. Гледката, която се разкри пред очите им, ги накара да затаят дъх. От храсталаците бяха изскочили още поне двадесетина боноби които отрязваха пътя им за отстъпление.
Кандис започна да отстъпва назад и скоро се блъсна в Мелани.
В продължение на една пълна минута никой не помръдна. После бонобо №1 отново отново изкрещя „ата“ и останалите животни сключиха плътен кръг около хората.
Кандис простена, Кевин и Мелани опряха гръб в гръб и застинаха на място. Кръгът на животните бавно се стесняваше. Пристъпваха напред крачка по крачка, сякаш подчинявайки се на нечута команда. От телата им се разнасяше тежка и неприятна миризма, лицата им бяха безизразни, но леко напрегнати. Очите им блестяха.
Кръгът се стесни дотолкова, че ако някой от човеците протегнеше ръка, лесно би пипнал най-близкото бонобо. Животните ги оглеждаха с неподправен интерес, някои от тях стискаха заострени камъни, подобни на онзи, с който беше убито бонобо №60.
Парализирани от ужас, тримата не бяха в състояние да помръднат. Всички животни изглеждаха в отлично физическо състояние, като номер 1.
Двойникът на Кевин остана извън кръга. Ръката с чука беше отпусната покрай тялото му. Краката му се раздвижиха и описаха кръг около пленниците, очите му не се отделяха от лицата им. Миг по-късно започна да издава къси пронизителни звуци, придружени от забързани жестове.
Няколко животни му отговориха, едно от тях протегна ръка към Кандис.
— Не мърдай! — предупредително се обади Кевин, забелязал паниката в очите на младата жена. — Все още не са ни нападнали и това е обнадеждаващо…
Кандис тежко преглътна и остави бонобото да докосне златистата й коса. Животното изглеждаше запленено от цвета й, а тя положи неимоверни усилия да остане на място.
Обади се и друго животно, ръцете му изразително махаха по посока на продълговат белег встрани на тялото му, очевидно дело на хирургически скалпел.
— От този са взели бъбрека, присаден на онзи бизнесмен от Далас — досети се Кевин. — Сочи към нас и очевидно ни свързва с тази неприятна операция…