— Отлично — усмихна се широко Джак. — Летим довечера, в седем и половина.
— Не мога да повярвам! — плесна с ръце Лори. — Чувствам се като ученичка преди първата си екскурзия!
Уредиха си час за имунизация в манхатанската болница „Дженерал“, после Джак набра номера на Уорън. Той се съгласи да вземе Натали и да се срещнат пред болницата.
Опитната медицинска сестра им направи серия от инжекции, след което им написа рецепти за противомаларични лекарства. Не пропусна да спомене, че ваксината ще задейства след една седмица и ги предупреди да изчакат с пътуването. Невъзможно, поклати глава Джак. На което жената отвърна, че се радва, задето не е част от компанията им. Навън Уорън попита за какво става въпрос.
— Инжекциите ще подействат след една седмица — поясни Джак. — Само гама-глобулинът действа веднага…
— Значи поемаме известни рискове, така ли?
— Животът е риск — усмихна се Джак, после, вече сериозно, добави: — Действително съществува известен риск, но с всеки изминат ден нашата имунна система става все по-силна. Основната опасност е маларията, но ние ще се запасим с достатъчно количество спрей против комари.
— Значи си спокоен, така ли? — изгледа го Уорън.
— Да. И изгарям от нетърпение да тръгнем.
Отбиха се в едно ателие за бързи снимки, след което Уорън, Лори и Натали поеха към посолството на Екваториална Гвинея.
Джак скочи в едно такси и даде адреса на Университетската болница. Слезе пред главния вход и се насочи към лабораторията на професор Питър Мейловар. Както обикновено, възрастният патолог беше приведен над микроскопа си. Джак почтително го изчака да вдигне глава.
— А, доктор Степълтън — изправи гръб старецът. — Радвам се да ви видя. Чакайте да потърсим онази ваша проба…
В лабораторията цареше пълен безпорядък. Навсякъде се търкаляха книги, медицински списания и стотици лабораторни стъкълца с най-различни проби. Кошчетата за боклук бяха препълнени, но професорът беше твърд противник на почистването, твърдейки, че отлично се справя с хаоса.
Откри пробата на Джак с изненадваща бързина. Оказа се, че я беше заделил върху корицата на някакъв наръчник по ветеринарна патология. Дългите му пръсти сръчно я пъхнаха под обектива на микроскопа.
— Предложението на доктор Озгуд се оказа изключително разумно — промърмори той докато нагласяше фокуса. Ръката му се пресегна и разтвори наръчника на предварително отбелязаната страница: — Вижте какво е мнението на доктор Хамърсмит, нашият ветеринарен патолог…
Джак пое дебелата книга и сведе поглед към цветната снимка върху една от страниците. На нея беше запечатан чернодробен срез с позната на вид гранулома.
— Абсолютно същата е — добави Мейловар и се отмести.
Джак се приведе над окуляра. Пробите действително изглеждаха еднакви.
— Отдавна не ми бяхте носили толкова интересен срез — подхвърли възрастният патолог и отметна кичур бяла коса от челото си. — Както можете да се уверите от справочника, става въпрос за бактерия, наречена хепатоцистоза.
Джак се изправи, в очите му се четеше недоумение. За пръв път чуваше за съществуването на подобен микроорганизъм.
— Рядко ли се среща? — попита той.
— Изключително рядко, особено, ако имаме предвид лабораторията на градската морга — кимна професорът. — Хепатоцистозата се среща само у приматите, при това у онези от тях, които населяват Стария свят… Имам предвид различните маймунски видове, които обитават Африка и Югоизточна Азия. Тя е абсолютно непозната за Новия свят и никога не е срещана у човека…
— Никога ли? — вдигна вежди Джак.
— Ами поне аз не помня такъв случай — въздъхна Мейловар. — А вие добре знаете, че през дългия си живот съм се натъквал на какви ли не паразити… Доктор Озгуд също не се е натъквал на подобно нещо, а той се занимава само с това. Прибавим ли неговия опит към моя, спокойно можем да обявим, че този микроорганизъм не се среща у човека… Естествено, това може би не е така в други райони на света, но съм сигурен, че и там вероятността от присъствие на хепатоцистоза в човешкия организъм ще се приеме като сензация… Изразено с конкретни цифри това означава един-два случая в целия свят…
— Много съм благодарен за помощта ви — промърмори Джак. Умът му вече се беше заел да обработва тази изненадваща информация. Тя представляваше далеч по-убедителен аргумент в полза на тезата за ксенотрансплантация, отколкото пътуването на Франкони до Африка.
— Мисля, че това е интересна тема за някой от следващите семинари — обади се Мейловар. — Ако проявявате интерес, обадете ми се…