— Да, разбира се — кимна разсеяно Джак.
Напусна лабораторията, озова се на улицата и с бърза крачка се насочи към Патологическия център. Откриването на чернодробен паразит от маймуна у жител на Новия свят наистина беше изключително тежък аргумент. Но в същото време ДНК-анализите на Тед Линч даваха доста озадачаващи резултати. На всичкото отгоре този черен дроб не показваше никакви признаци на възпаление, въпреки отсъствието на лекарства за потискане на имунната система. Единственото сигурно нещо в тази история беше нейната пълна абсурдност.
Влезе в Центъра и се качи директно в ДНК-лабораторията. Възнамеряваше да притисне Линч с надеждата да получи някакво разумно обяснение на всичко това. Беше сигурен, че проблемите му се дължат на недостатъчните познания в областта на ДНК-тестовете. Тази нова наука се развиваше с такива темпове, че човек трябва да чете постоянно, за да бъде в крак…
— Господи, Степълтън, къде се губиш?! — посрещна го с нетърпеливо недоволство Тед Линч. — Скъсах се да те търся, но се оказа, че никой не те е виждал!
— Бях навън — оправда се Джак. За миг понечи да разкаже на колегата си за откритието на Мейловар, но после се отказа. Събитията през последните дванадесет часа се бяха развивали прекалено бързо.
— Сядай! — нареди Тед.
Джак се подчини.
Шефът на лабораторията започна да рови по бюрото си, миг по-късно в ръката му се озова проявена снимка, покрита със стотици тъмни лентички. Подаде я на Джак и мълчаливо се облегна назад.
— Престани, Тед! — оплака се Джак. — Прекрасно знаеш, че нямам идея за какво става въпрос!
Без да му обръща внимание, Тед измъкна още една снимка изпод лабораторния дневник и му я подаде.
— Вдигни ги срещу светлината! — заповяда той.
Джак се подчини. Веднага забеляза, че между двете има съществени разлики. Тед се приведе и посочи първата:
— Това е секторът от ДНК, в който са закодирани рибозомалните протеини у човека. Взех го произволно, просто, за да ти го покажа…
— Разкош! — промърмори Джак.
— Хайде да не ставаме саркастични, а? — гневно промърмори лаборантът.
— Ще се опитам…
— На втората снимка е същият сектор, но от черния дроб на Франкони — продължи Тед. — За дефинирането му са използвани абсолютно същите ензими. Забелязваш ли разликата?
— Това е единственото нещо, което забелязвам — кимна Джак.
Тед издърпа от ръката му произволния пример и го хвърли на масата. Пръстът му се заби в целулоидното правоъгълниче, останало в ръцете на Джак.
— Вчера вече ти казах, че разполагам с тази информация върху СД-РОМ и по тази причина съм в състояние да прибягна до компютърно сравнение. Резултатът е категоричен — става въпрос за орган на шимпанзе!
— Сто процента? — вдигна вежди Джак.
— Досега нищо в този случай не е сто процента сигурно…
— Близо до стоте процента — призна неохотно Тед. — Бих казал, че става въпрос за първи братовчед на шимпанзето…
— Шимпанзетата имат ли братовчеди? — учудено го погледна Джак.
— Е, сега вече ме спипа натясно — сви рамене Тед. — Умирах от нетърпение да те запозная с тази информация. Трябва да признаеш, че наистина е необикновена!
— Значи от твоя гледна точка става въпрос за ксенографтия, така ли? — изгледа го продължително Джак.
Тед отново сви рамене.
— Ако трябва да дам мнение, вероятно ще кажа да. Но имайки предвид резултатите от ДК-алфа теста, просто ще призная, че не знам какво да кажа… Направих си труд лично да тестувам кръвните проби от типа А-Б нула. Те също потвърждават резултата от ДК-алфа. Това означава, че Франкони е получил идеално съвместим орган, което пък от своя страна е пълна безсмислица…
— И още как — въздъхна Джак, след което разказа на колегата си за чернодробния паразит, който се среща единствено у маймуни, обитаващи Стария свят. Върху лицето на Тед се изписа тотално объркване.
— Не знам какво да мисля — призна той. — Радвам се, че случаят е на твоята, а не на моята глава…
— С малко повече късмет след няколко дни може би ще имам отговор на тази загадка — изправи се Джак и остави целулоидната плака върху бюрото. — Довечера заминавам за Африка. Отивам в страната, която е посетил Франкони…
— Служебно? — погледна го изненадано Тед.
— Не, пътувам на свои разноски. Всъщност, това не е съвсем точно… Плащам билетите, но и Лори идва с мен.
— Господи, каква упоритост! — поклати глава Тед.
— Като куче, което не иска да изпусне следата — кимна Джак и се насочи към вратата.
— Хей, забравих да ти кажа, че получих резултатите от митохондриалните ДНК — спря го Тед. — Съвместимостта с госпожа Франкони е сто процента, а това означава, че идентификацията не подлежи на съмнение…