— Не може да бъде! — учуди се Бъртрам. Все още не можеше да повярва, че свенливият учен се е променил.
— Вярно е — усмихна се Зигфрид. — Аз живея срещу него и мога да го потвърдя. А снощи разговарях с мадамите в бар „Чики“. Бяха доста загряли и споделиха, че отиват на гости у Кевин…
— А къде са отишли тази сутрин?
— Вероятно в Акальонг. Един от чистачите ги е видял да се качват в моторна пирога малко преди разсъмване…
— Значи са отишли на острова по вода! — отсече Бъртрам.
— Отплавали са на запад, а не на изток — отбеляза Зигфрид.
— Елементарен трик — навъсено рече докторът.
— Не изключвам и тази възможност — съгласи се комендантът. — Току-що я обсъдих с Камерън. Но стигнахме до заключението, че единственият достъп откъм морето е възможен през рампата в близост до моста. Останалата част от острова е напълно непристъпна, тъй като е заобиколена от гъсти тръстики и мангрови дървета…
Бъртрам вдигна очи към препарирания носорог над главата на Зигфрид. Тъпата муцуна твърде много напомняше на притежателя, но в случая бе принуден да признае, че комендантът е прав. Един от факторите, натежали в полза на Изла Франческа за резерват на боноби, бяха именно непристъпните му брегове.
— А на рампата не могат да акостират, тъй като войниците все още са там и буквално ги сърбят ръцете да натиснат спусъците на своите калашници — добави Зигфрид. — Още ме напушва смях като си спомня какво бяха направили с колата на Мелани!
— Може би си прав — изръмжа колебливо Бъртрам.
— Разбира се, че съм прав — увери го комендантът.
— Аз обаче продължавам да храня известни подозрения и по тази причина бих искал да проникна в кабинета на Кевин — заяви Бъртрам.
— Защо?
— Имах глупостта да го запозная с действието на портативните уреди, които създадохме специално за локализирането на бонобите — поясни Бъртрам. — На всичкото отгоре му оставих един комплект. Искам да проверя дали все още е там…
— Разумно — кимна Зигфрид, повика Аурелио и му нареди да даде на доктора една мастер-карта, с която се влиза навсякъде.
— Обади се да кажеш какво си открил…
— Не се безпокой — кимна Бъртрам.
Въоръжен с магнитната карта, той се върна в лабораторното крило и проникна в кабинета на Кевин. Сложи резето и пристъпи към бюрото. Не откри нищо и започна обиск на помещението. Първият тревожен знак беше купчината принтерна хартия, върху която имаше разпечатка от релефната карта на Изла Франческа.
Разтвори я и се задълбочи в нея. Отделните листове представляваха различни мащаби на картата, но той не успя да разбере причината, поради която ги е извадил Кевин.
После седна пред компютъра и не след дълго откри директорията, от която бяха извадени разпечатките. В продължение на около половин час мълчаливо се възхищава на начина, по който Кевин бе успял да проследява местоположението на животните в реално време. Поигра си известно време със системата, след което откри информацията за движението на бонобите за определени периоди от време. Така стигна и до разпечатките, които приличаха на странни геометрични тела.
— Твърде многото акъл понякога пречи — промърмори полугласно той докато компютърът очертаваше движенията на всяко животно поотделно. След края на програмата вече беше наясно с проблемите на номер 60 и номер 67.
С нарастващо безпокойство направи опит да раздвижи индикаторите на тези две животни, после се върна в реално време и на екрана светнаха неподвижните им червени точици. Бонобите изобщо не бяха помръднали.
— Пресвети Боже! — простена Бъртрам. Тревогата от изчезването на Кевин беше сменена от този нов и далеч по-сериозен проблем. Изключи компютъра, грабна разпечатките и хукна навън. Подмина колата си на паркинга и тичешком пресече площада. Отлично знаеше, че в създалата си ситуация това е най-бързият начин за придвижване.
Изкачи стълбите и се втурна в кабинета на Зигфрид, без да обръща внимание на Аурелио, който така и не успя да се надигне иззад бюрото си.
— Трябва да поговорим! — извика задъхано той.
Зигфрид провеждаше среща с отговорника за хранителните доставки на комендатурата. При влизането на Бъртрам и двамата стреснато се обърнаха.
— Става въпрос за спешен случай! — настоя Бъртрам, успял да овладее дишането си.
Домакинът стана и се насочи към вратата.
— Ще се върна по-късно — рече той.
— Гледай наистина да е важно! — навъсено изръмжа Зигфрид.