— Предпочитам да изчакаме — възрази Кевин. — В момента сме им интересни, но скоро ще им омръзнем. Освен това в града несъмнено вече са разбрали за изчезването ни… Зигфрид и Бъртрам положително ще отгатнат къде сме и ще дойдат да ни потърсят…
— Не съм убедена в това — отвърна Мелани. — За Зигфрид нашето изчезване е манна небесна.
— Може — кимна Кевин. — Но не и за Бъртрам, който по принцип не е лош човек…
— Ти какво ще кажеш, Кандис? — попита Мелани.
— Не знам — безпомощно въздъхна русокосото момиче. — Никога не съм изпадала в подобна ситуация и просто не зная как да реагирам…
— А какво ще правим като се приберем? — попита Кевин. — По този въпрос изобщо не сме мислили…
— Ако се приберем — жлъчно подхвърли Мелани.
— Не говори така! — проплака Кандис.
— Трябва да гледаме истината в очите! — тръсна глава Мелани. — Затова предлагам да предприемем нещо докато маймуните спят.
— Нямаме представа дали спят дълбоко — въздъхна Кевин. — Измъкването оттук ще прилича на прекосяване на минно поле…
— Знам само едно — въздъхна Кандис. — Повече няма да участвам в никакви трансплантации. Започна да ми става неудобно още, когато ги мислех за маймуни, но сега вече знам, че са хуманоиди и решително няма да мога.
— Доста прибързано решение — отбеляза Кевин. — Но всеки чувствителен човек би реагирал така. Но въпросът е там, че сме свидетели на оформянето на нов животински вид. Какво ще ги правим, след като не ги използваме за трансплантации?
— Способни ли са да се размножават? — попита Кандис.
— Положително — кимна Мелани. — Не сме правили никакви опити, засягащи плодовитостта им.
— Ужас! — прехапа устни Кандис.
— Може би трябваше да се погрижим за стерилността им — подхвърли замислено Мелани. — Така щяхме да имаме работа с едно единствено поколение…
— Много ми се иска да бях помислил за това преди началото на проекта — въздъхна Кевин. — Но когато се натъкнах на уникалната възможност да разменям части от хромозомите, аз получих такъв интелектуален стимул, че изобщо не се замислих върху страничните ефекти!
Внезапна светкавица освети вътрешността на пещерата, последва оглушителна гръмотевица. Планината се разтърси. Природата напомняше за себе си — започваше поредната гръмотевична буря, почти ежедневно явление на тези географски ширини.
— Още един аргумент в подкрепа на тезата ми — промърмори Мелани, след като тътенът заглъхна.
— Какво искаш да кажеш? — попита Кевин.
— Гръмотевицата беше толкова силна, че би събудила и мъртвец — поясни Мелани. — А бонобите дори не помръднаха!
— Вярно е — обади се Кандис.
— Мисля, че поне един от нас трябва да направи опит да се измъкне — продължи Мелани. — Само по този начин ще бъдем сигурни, че Бъртрам ще научи за това, което заварихме тук. А след това ще организира и спасителна експедиция за останалите.
— Май си права — колебливо рече Кандис.
— Разбира се, че съм права!
Кевин наруши краткото мълчание, възцарило се в пещерата.
— Чакайте малко… Това означава ли, че очаквате именно аз да го направя?
— Аз не бих могла дори да вляза в кануто, да не говорим за гребане — рече Мелани.
— Аз ще вляза, но не мога да греба — добави Кандис.
— Значи аз, така ли? — леко повиши тон Кевин.
— Това е най-доброто решение…
Кевин потръпна. Представи си как се промъква в нощта, а около езерото лениво преживят хипопотамите. Ами лодката? Тя остана на мочурливия бряг, който положително гъмжи от крокодили!
— Можеш да се скриеш в кануто до разсъмване — подхвърли Мелани. — Важното е да се измъкнеш от тази пещера докато животните спят… Идеята да изчака в кануто му се стори далеч по-приемлива от нощното гребане през езерото. Но тя не решаваше проблема с хипопотамите, които вероятно пасат по крайбрежните ливади.
— Не забравяй, че идеята да дойдем тук беше твоя — добави Мелани.
Кевин понечи да възрази, после сви рамене. Това беше истина. Той каза, че посещението на острова е единственият начин да разберат дали са създали хуманоиди. Но инициатор на всичко останало беше Мелани.
— Така беше — обади се и Кандис. — Отлично помня, че предложи да дойдем да видим какво пуши тук… Бяхме в кабинета ти…
— Но нали исках само да… — започна Кевин, после изведнъж спря. Отлично знаеше, че не може да спори с Мелани, особено когато и Кандис е на нейна страна. Извърна глава към изхода, осветен от луната. Сериозни пречки за измъкването му нямаше, ако не се броят известно количество камъни и клони.
Стори му се, че действително би могъл да се справи. Няма да мисли за хипопотамите и толкоз. Не бива да разчитат на гостоприемството на тези създания, може би, защото в жилите им действително тече и човешка кръв.