Артуро беше паркирал на ъгъла взетият под наем микробус. Пусна една-две банкноти в ръката на чакащия до него полицай и им направи знак да се качват.
Естебан настоя Джак да седне на мястото до шофьора и той прие, просто, защото беше твърде изтощен за спорове. Микробусът беше полутоварна тойота стар модел, с два реда дървени пейки зад предните седалки. Лори и Натали се натикаха в дъното, а Уорън и Естебан заеха средните места.
Веднага след летището зърнаха океана. Бреговата ивица беше покрита със ситен пясък, облизван от малки, зеленикави вълни.
Малко по-нататък минаха покрай недовършена бетонна постройка, от която стърчеше ръждясало арматурно желязо. Джак попита какво е било предназначението й.
— Трябваше да бъде хотел — отвърна Артуро. — Но се оказа, че няма нито туристи, нито пари…
— Лоша комбинация, когато става въпрос за бизнес — кимна Джак.
Естебан пое ролята на гид и започна да им показва различните забележителности край пътя. Джак попита Артуро колко дълго ще пътуват.
— Десетина минути, не повече — отвърна едрият африканец. — Разбрах, че си работил за „ГенСис“…
— Три години — кимна Артуро. — Но вече не. Управителят е лош човек. Предпочитам да си стоя в Бата. Късметлия съм, че имам работа…
— Искаме да обиколим съоръженията на „ГенСис“ — сподели Джак. — Как мислиш, дали ще имаме проблеми?
— Не ви ли очакват? — учудено го изгледа Артуро.
— Не, посещението ни е изненада за тях…
— Значи може и да имате проблеми — поклати глава Артуро. — Те не си падат по гостите… Ремонтираха единствения път до Кого, но му сложиха бариера. Там дежурят войници, двадесет и четири часа в денонощието…
— Охо! — подсвирна Джак. — Работата изглежда дебела… — Не беше очаквал забранени зони, надяваше се да стигнат до Кого без никакви проверки. Там вече щеше да мисли как да проникне в болницата и лабораториите на „ГенСис“…
— Когато Естебан ми съобщи за планираната визита в Кого, аз реших, че имате официална покана — подхвърли Артуро. — По тази причина не му казах нищо за бариерите…
— Разбирам — кимна Джак. — Грешката не е твоя… А дали войниците няма да ни пропуснат срещу известна сума в брой?
Артуро го стрелна с поглед и сви рамене:
— Не знам… На тях им плащат доста повече, отколкото на онези от редовната армия.
— На какво разстояние от града е този пропускателен пункт? — зададе поредния си въпрос Джак. — Възможно ли е да го заобиколим през джунглата?
Артуро очевидно беше озадачен от внезапната промяна в тематиката.
— Далече е — отвърна с нарастващо притеснение той. — Най-малко пет километра. А придвижването през джунглата е трудно и опасно…
— Това ли е единството шосе?
— Да.
— От картата разбрах, че Кого е на брега на морето — подхвърли Джак. — Не можем ли да стигнем дотам с лодка?
— Сигурно — сви рамене Артуро.
— А къде може да се намери лодка?
— В Акальонг — отвърна Артуро. — Там има много лодки, които правят връзка с Габон.
— Ще можем ли да наемем някоя от тях?
— Защо не — сви рамене Артуро. — Стига да предложите добри пари…
Навлязоха в центъра на Бата. Улиците бяха изненадващо широки, с по три платна във всяка посока. Но занемарени и отдавна непочиствани от боклуци. Превозни средства се срещаха рядко, но в замяна на това пешеходците бяха в изобилие. Сградите бяха ниски, на един или два етажа, изградени от бетон.
Скоро стигнаха южния край на града и асфалтът свърши. Поеха по неравен черен път, изпълнен с локви от неотдавнашния проливен дъжд.
Хотелът се оказа грозна двуетажна сграда от гол бетон, от покрива, на която стърчаха ръждясали железа — за евентуалните надстройки, фасадата някога трябва да е била синя, но сега боята беше избеляла и на места напълно олющена.
Посрещна ги цяла орда дечурлига, изскочила от главния вход. Представянето отне доста време, тъй като всички държаха да стиснат ръцете на новодошлите. Оказа се, че първият етаж е зает от няколко многолюдни семейства, всички роднини помежду си. Вторият етаж беше заделен за евентуалните гости.
Стаичките бяха малки, но чисти. Подредени в предната част на сградата, до тях се стигаше по широка, извита под формата на подкова веранда, свързана със задния двор посредством дървено стълбище. В двата й края имаше общи тоалетни с душ.