— В такъв случай аз ще остана тук — рече Естебан. — Имам куп роднини, които бих желал да видя…
Когато се натовариха в микробуса и потеглиха, небето на изток беше започнало да просветлява. Джак беше на волана, с Уорън до себе си. Двете жени се настаниха на дървените пейки отзад. Придвижваха се в южна посока. С изненада установиха, че покрай пътя крачеха цели тълпи хора, устремили се към големия град. Повечето бяха жени и деца, върху главите на жените се поклащаха големи вързопи.
— Изглеждат бедни, но щастливи — отбеляза Уорън.
Повечето деца спираха и махаха с ръце към преминаващия покрай тях микробус. Младежът им отговаряше.
Не след дълго навлязоха в покрайнините на Бата. Бетонните сгради отстъпиха място на прости тухлени постройки със сламени покриви, боядисани в бяло. Ниски огради от тръстика очертаваха кошарите за добитък.
После къщичките останаха зад гърба им, от двете страни на пътя се издигна непробиваемата стена на сочнозелената джунгла.
Трафик почти нямаше, ако не се броят няколко тежки камиона, с които се разминаха. Микробусът силно се разклащаше от въздушната струя на движещите се с голяма скорост машини.
— Тези натискат педала здраво — промърмори с уважение Уорън.
Изминаха около двадесет и пет километра на юг и младежът разгърна картата на коленете си. Предстоеше им да минат през едно разклонение с обратен завой, което не биваше да пропускат, за да не губят време. Тук понятието пътни знаци очевидно не съществуваше.
Слънцето изгря и пътниците побързаха да си сложат тъмните очила. Пейзажът беше все така монотонен — гъста и непроходима джунгла, сред която тук-там се мяркаше по някоя примитивна хижа. Два часа след потеглянето си от Бата стигнаха до разклонението, което водеше към Кого.
— Тук пътят е значително по-добър — отбеляза Уорън, докато Джак натискаше газта по гладкия асфалт.
— Изглежда нов — кимна Джак. Досега се бяха движили по сравнително добра настилка, която обаче беше изпъстрена с многобройни кръпки.
Напуснаха крайбрежната ивица и се насочих на югоизток. Джунглата от двете страни на пътя стана още по-гъста. Започнаха леко изкачване, в далечината се виждаха полегати зелени хълмове.
Изневиделица ги връхлетя силна тропическа буря. Небето изведнъж се изпълни с тежки черни облаци, за броени минути денят се превърна в нощ. Дъждът плисна като плътна водна стена. Износените чистачки на микробуса не бяха в състояние да се справят с подобен потоп и Джак бе принуден да намали скоростта до тридесет километра в час.
Четвърт час по-късно слънцето надникна между рошавите краища на облаците и превърна пътя в димяща лента. Пред тях се появи стадо бабуни, които сякаш подскачаха направо сред облаците.
Изкачиха поредния баир и пътят изви на югоизток. След кратка консултация с картата Уорън обяви, че от крайната цел на пътуването ги делят някъде около тридесет километра. Взеха поредния завой и пред тях изведнъж се появи някаква бяла сграда, издигаща се сякаш в средата на пътя.
— Какво е това, по дяволите? — учуди се Уорън. — Няма начин да сме пристигнали…
— Според мен това е пропускателния пункт, за който говорихме снощи — промърмори Джак. — Стискай палци всичко да е наред, защото в противен случай ще се наложи да минем на план Б…
С приближаването си към странната постройка видяха, че от двете й страни са опънати високи прегради от преплетен метал, боядисани в бяло. Бяха поставени на релси и това им позволяваше да бъдат изтегляни за преминаването на превозните средства.
Джак натисна спирачката и микробусът спря на десетина метра от бариерата. От караулното излязоха трима войници, чиито униформи бяха идентични с онези, които бяха забелязали около самолета на летището в Бата. Но за разлика от колегите си, тези тук държаха автоматите си насочени право към колата.
— Това не ми харесва — промърмори Уорън. — Изглеждат ми съвсем като хлапета…
— Запази спокойствие — рече Джак, свали страничното стъкло и подвикна: — Здравейте, момчета. Хубав ден, нали?
Войниците не помръднаха, лицата им запазиха безразличното си изражение.
Джак понечи да ги помоли да дръпнат преградата, но в същия миг на прага на караулното се изправи още един човек. За изненада на пътниците в микробуса, той беше облечен в сако и бяла риза с вратовръзка. В задушната атмосфера на джунглата това им се стори пълен абсурд. Другата изненада беше, че мъжът не беше негър, а арабин.
— Мога ли да ви помогна? — хладно попита той.
— Надявам се — отвърна с широка усмивка Джак. — Тръгнали сме на посещение в Кого…