— Какво точно имате предвид под „двойник“? — попита Джак.
— Ама вие не сте ли от питсбъргския екип? — попита Хоръс и хвърли разтревожен поглед към Лори.
— Не, ние сме от нюйоркския екип — отвърна Джак. — И сме страхотно заинтригувани от вашия случай. Радваме се, че сте добре, а сме тук специално, за да научим нещо повече… — Разпери ръце с дланите нагоре, на лицето му се появи широка усмивка: — Целите сме слух! Бихте ли започнали от самото начало?
— Искате да знаете как се разболях? — объркано го погледна Хоръс.
— Не. Интересува ни как уредихте да ви трансплантират черен дроб тук, в Африка… Бих искал да чуя какво имате предвид, като споменавате за двойник. Може би са ви присадили орган на някаква маймуна?
На лицето на пациента се появи нервна усмивка.
— Хей, какво става тук? — попита той, отново изгледа Лори и премести поглед към Уорън и Натали, които продължаваха да висят пред открехнатата врата.
— Охо! — изведнъж прошепна Лори. — Група войници прекосяват площада и тичат насам!
Уорън взе разстоянието до прозореца на два скока и надникна навън.
— По дяволите, човече! — извика той. — Тези копелета наистина идват насам!
Джак се надигна, сграбчи пациента за раменете и заплашително се наведе над него.
— Ще бъда много разочарован, ако не отговорите на въпросите ми! — изръмжа той. — А когато съм разочарован, върша глупости! За какво животно става въпрос? Може би за шимпанзе?
— Идват към болницата! — извика Уорън. — Въоръжени са с калашници!
— Хайде, говори! — изръмжа Джак и разтърси раменете на пациента. — Шимпанзе ли беше?
— Бонобо — уплашено отвърна Хоръс.
— Вид маймуна, така ли?
— Да.
— Хайде, човече! — втурна се към вратата Уорън. — Трябва да се изнасяме!
— А какво означава двойник? — попита Джак.
— Няма време! — сграбчи го за ръката Лори. — Войниците всеки момент ще бъдат тук!
Джак с нежелание пусна раменете на пациента и се остави да бъде отведен към вратата.
— По дяволите! — оплака се той. — Бях толкова близо!
Уорън и Натали вече тичаха по централния коридор. Вратата на асансьора просъска и се отвори, на площадката се появи Макайвърс с изваден пистолет.
— Никой да не мърда! — извика той и насочи беретата си към Уорън и Натали. После дулото описа кръгообразно движение по посока на Джак и Лори. Проблемът беше там, че нарушителите се бяха разделили на две групи, които нямаше как да покрие едновременно.
— Ръцете на тила! — заповяда той. Четиримата побързаха да се подчинят. Но при всяко завъртане на дулото към Джак и Лори, Уорън правеше по една малка стъпка по посока на началника на охраната. — Не искам никой да пострада! — добави Камерън и отново извъртя дулото към чернокожия младеж.
Но Уорън вече беше успял да го вкара в обхвата на ритника си, направи едно мълниеносно движение напред и маратонката му влезе в съприкосновение с китката на Камерън. Пистолетът излетя от ръката му и се удари в тавана. Още преди да разбере какво става, той хлъцна и се строполи на пода, улучен от тежък ъперкът в корема, придружен от прав удар в носа.
— Радвам се, че за този мач сме в един отбор — ухили се Джак.
— Хайде, човече, нямаме време за глупости! — навъсено отвърна младежът. — Трябва да се изнасяме към лодката!
— Готов съм за всякакви оферти — рече Джак.
Камерън простена и се обърна по корем.
Уорън огледа коридора в двете посоки. Преди минута беше решил да бягат към дъното, но сега там се бяха събрали няколко медицински сестри и сочеха насам. Една стрелка на стената до асансьорите сочеше надолу, под нея с едри букви беше изписано ОПЕРАЦИОННА.
— Натам! — процеди младежът и се втурна към площадката.
— Но защо в операционната? — подвикна след него Джак.
— Защото никой няма да очаква това — отвърна Уорън, хвана за ръката втрещената Натали и я повлече към стълбището. Джак и Лори ги последваха. Вратата на Хоръс зееше отворена, но той самият се беше заключил в банята.
Операционният блок беше отделен от болницата посредством обичайните летящи врати. Уорън ги блъсна и се понесе напред с протегната ръка, като защитник по американски футбол. Джак и Лори тичаха след него.
В момента нямаше операции, стаята на реанимацията също беше празна. Осветлението беше изключено, светлина се виждаше само зад една открехната врата в дъното. Дочула глухия тропот на летящите врати, на прага се появи жена с хирургически комбинезон и шапчица за еднократна употреба върху косите. Като видя тичащите в нейна посока фигури, тя ахна и вдигна ръка пред устата си.
Осъзна се едва когато Уорън и приятелите му вече я бяха подминали.