— Не я докосвай! — изрева с почервеняло лице комендантът и отново вдигна ръка.
Кандис не му обърна внимание и помогна на Мелани да се надигне до седнало положение. Под окото на младата жена се оформяше тъмен оток, по брадичката й пълзеше тънка струйка кръв.
Кевин отмести поглед, очаквайки нов удар. Изпита възхищение от куража на Кандис. Кураж, който очевидно му липсваше. Изпитваше парализиращ ужас от Зигфрид и не беше в състояние дори да помръдне. Но втори удар не последва и той бавно вдигна глава. Кандис беше помогнала на Мелани да се изправи.
— Наистина ще напуснеш Зоната много скоро! — изръмжа Зигфрид. — Но това ще стане само в компанията на гвинейските власти! Любопитно ми е да видя дали и с тях ще се държиш толкова нахално!
Кевин преглътна. Перспективата да бъде арестуван от местните власти накара краката му да се подгънат.
— Аз съм американска гражданка! — простена Мелани.
— Но се намираш на територията на Екваториална Гвинея и си нарушила местните закони! — хладно я изгледа Зигфрид, отстъпи крачка назад и добави: — Конфискувал съм паспортите и на трима ви, ще ги предам на властите заедно с вас. Междувременно ще останете тук, в тази къща. Предупреждавам ви, че само да си покажете носа навън, войниците имат заповед да стрелят на месо! Ясен ли съм?
— Имам нужда от дрехи! — извика извън себе си Мелани.
— Наредил съм да донесат дрехи от домовете ви — отвърна Зигфрид. — Ще ги намерите горе. Както виждате, помислили сме за всичко… — Извърна се към Камерън и добави: — Поеми наблюдението!
— Слушам, сър — докосна шапката си началникът на охраната, извърна се към тримата провинени и излая: — Чухте какво каза комендантът! Качвайте се горе и без повече номера!
Кевин се обърна и тръгна към вратата. Минавайки покрай Бъртрам, той тихо подхвърли:
— Не само палят огън, но ползват сечива и дори разговарят помежду си…
Единствената реакция на Бъртрам беше леко помръдване на вечно извитите му вежди, но Кевин беше сигурен, че е чул думите му.
Изкачиха се на втория етаж. Камерън даваше кратки заповеди на войниците, които очевидно щяха да се настанят в подножието на стълбите. Влязоха в просторния хол и най-сетне останаха сами. Мелани все още похлипваше.
— Лошо — въздъхна Кевин.
— Не могат да го направят! — изскимтя Мелани.
— Проблемът е там, че са решили да опитат — отново въздъхна той. — А без паспорти не можем да напуснем страната, дори и да се измъкнем оттук…
Мелани притисна длани към бузите си и прошепна:
— Трябва да се овладея!
— Пак се схващам! — обяви Кандис. — Само сменихме затворите!
— Тук сме добре — направи опит да я успокои Кевин. — Я си представи как щеше да се почувстваш в истинския затвор! Навън изръмжаха автомобилни мотори и звукът им бавно заглъхна в далечината. Кевин излезе на верандата. Отпред беше останала само колата на Камерън. Небето потъмняваше, на хоризонта заблещукаха първите звезди.
Върна се в хола и вдигна слушалката. Както очакваше, телефонът беше изключен.
— Няма ли сигнал? — изправи се зад гърба му Мелани.
— Страхувам се, че не — отвърна той и бавно остави слушалката.
— Хайде да се изкъпем — предложи Кандис.
— Добра идея — кимна Мелани, придавайки бодър тон на гласа си.
Определиха си среща след половин час и Кевин тръгна към кухнята. Не искаше да се появява там мръсен, но миризмата на пържено пиле беше прекалено изкусителна. Усетила отварянето на вратата, Есмералда скочи на крака.
— Здравей, Есмералда — поздрави я Кевин.
— Добре дошъл, господин Маршал — отвърна жената.
— Не излезе да ме посрещнеш както обикновено — отбеляза той.
— Страх ме беше, че комендантът е там… Той и началникът на охраната дойдоха да ме предупредят, че не бива да напускате дома си…
— И на мен казаха същото — кимна Кевин.
— Приготвих ви храна, гладен ли сте?
— Умирам от глад — призна Кевин. — Но имаме и две гостенки…
— Знам, комендантът ми каза…
— Ще можем ли да вечеряме след половин час?
— Разбира се.
Кевин кимна. Беше благодарен на съдбата, че му е оставила Есмералда. Жената колебливо го повика и той се обърна на прага.
— В града стават лоши неща — промълви Есмералда. — Не само с вас, но и с едни чужденци… Имам братовчедка, която работи в болницата. От нея чух, че там са се появили четирима американци от Ню Йорк и успели да разпитат пациента, на който присадиха черен дроб от бонобо…
— Така ли? — учудено я изгледа Кевин. Новината, че американци от Ню Йорк разпитват техния пациент беше наистина неочаквана.