— Сигурен ли си, че ще се получи? — обади се от задната седалка Кандис.
— Не съм — поклати глава Кевин. — Но не виждам друга възможност…
През останалото време мълчаха. Даваха си ясна сметка, че им предстои най-трудната част от приключението. Излязоха на площада пред кметството и Кевин изключи фаровете. Напрежението им видимо се повиши.
Кевин докосна педала на газта и колата с изключени светлини предпазливо се плъзна към сградата. Прозорецът на караулното ярко светеше, отвътре се чуваше оглушителна музика. Тези тук също имаха касетофон с африкански ритми, но за разлика от колегите си насреща, го бяха издънили докрай.
— Точно на такъв купон разчитах — прошепна Кевин, завъртя волана и започна да заобикаля сградата. Прозорчетата на килиите под земята почти не се виждаха, скрити в основите.
Включи на заден ход и плавно отпусна съединителя. Джипът се плъзна към верандата и спря на метър от нея. Кевин дръпна ръчната спирачка, но остави мотора да работи. И тримата насочиха погледи към осветения прозорец на караулното. Щорите бяха вдигнати, хора не се виждаха. За разлика от отрупаната с бутилки маса…
— Сега или никога! — рече с въздишка Кевин.
— Имаш ли нужда от помощ? — попита Мелани.
— Не, стойте си по местата.
Плъзна се навън и побърза да се залепи за най-близката колона. Музиката беше оглушителна. Основното му опасение беше свързано с факта, че ако някой погледне през прозореца, няма начин да не го забележи. Тук укрития просто липсваха.
Клекна и хвърли поглед към зарешетеното прозорче. В килията цареше непрогледен мрак.
Отпусна се на колене, пропълзя под верандата и тикна глава между железните пръчки.
— Хей, има ли някой тук? — напрегнато подвикна той.
— Само неколцина туристи — отвърна отвътре Джак. — Да не би да ни каните на купона?
— Вие сте американците, нали?
— Точно — ухили се в тъмното Джак. — Съвсем като бейзбола и ябълковия пай…
До слуха на Кевин достигнаха и други гласове, но бяха твърде приглушени, за да разбере думите.
— Трябва да знаете, че се намирате в изключително опасна ситуация — подхвърли той.
— Така ли? — иронично отвърна Джак. — Аз пък мислех, че така посрещат всички туристи…
Кевин усети, че непознатият там долу непременно ще се погоди с човек като Мелани.
— Ще направя опит да изкъртя решетките — съобщи той. — Всички ли сте в тази килия?
— Не — отвърна Джак. — Две хубави жени са отседнали в съседната, вляво…
Кевин се изправи, издърпа дебелата верига от багажника и спусна края й между пръчките.
— Увийте я няколко пъти около решетките — разпореди той.
— Това ми харесва — обяви Джак. — Сякаш гледам стар каубойски филм.
Кевин се върна при джипа и затегна веригата около теглича. Когато се върна, долният й край вече беше завързан за централната пречка на решетката.
— Изглежда добре — обяви той. — Сега да видим какво ще се получи…
Качи се зад волана, включи двойното предаване и леко отпусна съединителя. Колата бавно се плъзна напред, веригата се опъна.
— Е, добре, започваме — подвикна на жените той и стъпи на газта. Мощният мотор басово изръмжа, но Кевин изобщо не го чу. Всички шумове потъваха в оглушителните ритми на някаква заирска рок-група.
Изведнъж колата подскочи напред и Кевин побърза да натисне спирачката. Зад тях се разнесе страхотен шум — сякаш някой беше ударил с камък железните парапети на противопожарна стълба. Свъсили вежди и затаили дъх, тримата се обърнаха едновременно към караулното. С огромно облекчение установиха, че войниците не бяха чули нищо и веселбата течеше с пълен ход.
Кевин скочи на паважа с намерението да види какво беше направил и почти се сблъска с впечатляващо мускулест чернокож младеж, насочил се в обратна посока.
— Добра работа, човече! — похвали го младежът. — Аз се казвам Уорън, а този там е Джак…
— Аз съм Кевин.
— Дай тази бричка пред съседното прозорче — разпореди се Уорън. — Нека видим какво можем да направим за жените…
— Как успяхте да се измъкнете толкова бързо? — учуди се Кевин.
— Ти изкърти цялата рамка, бе човек — отвърна Уорън.
Кевин се върна зад волана, включи на заден ход и насочи джипа към стената. Двамата американци сръчно окачиха веригата на съседната решетка.
— Моите поздравления! — усмихна му се Мелани.
— Трябва да призная, че се получи по-добре и от най-смелите ми очаквания — смутолеви Кевин.
Някой почука по покрива на колата и той погледна в огледалцето. Чернокожият гигант му даваше знак да потегли напред.
Прибягна до същата техника, използвайки същите обороти. Втората решетка последва съдбата на посестримата си, за съжаление със същия оглушителен шум. Този път на прозореца се появи силуетът на един от войниците.