Кевин замръзна на място. Отправи една гореща молитва и новите му познати отвън да сторят същото. Войникът отпи от бутилка с вино, събори няколко празни от масата, после бавно се обърна и изчезна във вътрешността на помещението.
Кевин слезе и видя как американците помагат на две жени да се измъкнат през прозорчето на килията. В следващия миг те вече тичаха към колата. Тръгна към задната част с намерението да откачи веригата, но там се сблъска с Уорън, който вече бе сторил това.
Мълчаливо се натовариха в тойотата. Джак и Уорън седнаха на подвижните столчета, прикрепени към предните облегалки, а двете жени се сместиха при Кандис.
Кевин включи на скорост, хвърли последен поглед към осветения прозорец на караулното и плавно подаде газ. Включи фаровете едва когато напуснаха площада. Бягството имаше зашеметяващо въздействие върху всички. Кевин, Мелани и Кандис бяха обзети от чувство на триумф, докато първоначалната изненада на групата от Ню Йорк бързо се смени с чувство на огромно облекчение. Запознаха се набързо, после заваляха въпросите. В първия момент всички говореха едновременно.
— Хей, я почакайте! — повиши глас Джак. — Трябва да въведем някакъв ред! Дайте да говорим един по един…
— Прав си, мамка му! — ухили се Уорън. — Аз съм пръв! Искам да кажа едно голямо благодаря на нашите нови приятели! Дойдохте точно навреме!
— Присъединявам се към теб — кимна Лори.
Кевин прекоси главната улица и спря джипа на паркинга зад централния супермаркет. Тук имаше и други коли, които предлагаха достатъчно укритие. Моторът заглъхна, фаровете угаснаха.
— Предлагам на първо място да решим как ще изчезнем от този град — рече той. — После ще говорим за всичко останало, тъй като не разполагаме с много време. Как планирахте до сторите това, приятели?
— С лодката, с която дойдохме — отвърна Джак.
— Къде е тя?
— Дано е там, където я оставихме — на пясъка под един от пристаните…
— Ще ни побере ли всички? — попита Кевин.
— Дори ще остане място за още толкова — увери го Джак.
— Отлично! — доволно кимна Кевин. — През цялото време се надявах, че сте дошли по вода. По този начин ще можем да тръгнем направо за Габон! — Очите му пробягаха по лицата на компанията, ръката му завъртя стартерния ключ. — Дано лодката да е налице!
Напусна паркинга и пое към брега, използвайки заобиколни пътища. Целта му беше да се държи максимално далеч от кметството и собствения си дом.
— Имаме един проблем — обади се Джак. — Прибраха ни паспортите и парите…
— И ние сме на същото дередже — горчиво се усмихна Кевин. — С тази разлика, че имаме малко пари и пътнически чекове. Паспортите ни бяха конфискувани днес следобед, преди да ни поставят под домашен арест. Чакаше ни вашата съдба: предаване в ръцете на гвинейските власти…
— Толкова ли е страшно това? — вдигна вежди Джак.
В съзнанието на Кевин изплуваха черепите върху бюрото на Зигфрид, на устните му се появи мрачна усмивка.
— Не знам какво разбираш под страшно — промърмори той. — Но нашата история щеше да приключи със съдебен фарс, след който положително ни чакаше наказателния взвод…
— Сериозно?! — възкликна Уорън.
— Според законите на тази страна всяка намеса в дейността на „ГенСис“ се счита за провинение, което се наказва със смърт — кимна Кевин.
— А комендантът е този, който решава дали има намеса, или не…
— Разстрел?! — погледна го ужасено Джак.
— Страхувам се, че е точно така — въздъхна Кевин. — Местните военни много ги бива в тая работа, вероятно защото са се упражнявали години наред…
— Нямах идея за тази опасност — призна Джак.
— Значи сме ви още по-задължени…
Извърнала глава към стъклото, Лори неволно потръпна. Представата, че животът им е висял на косъм, не беше от най-приятните. Още повече, че опасността все още не беше отминала.
— А вие как се озовахте в казана? — попита Уорън.
— Дълга история — въздъхна Мелани.
— Като нашата — рече Лори.
— Имам един въпрос — вдигна глава Кевин. — Заради Карло Франкони ли се появихте тук?
— Ха! — стресна се Джак. — Ето го печелевшият билет! Впечатлен съм, приятелю, а освен това изгарям от любопитство! Какво те накара да зададеш този въпрос? Какъв пост заемаш в местната йерархия?
— Аз ли? — попита Кевин.
— Ти, а и останалите…
Кевин, Мелани и Кандис се спогледаха.
— Всички участваме в една и съща програма — започна Кандис. — Аз самата съм дребна риба, обикновена оперативна сестра.