— Искаш да ги пуснеш на свобода? — попита Кандис.
— Точно така! — възбудено кимна Кевин. — Така ще им дадем шанс, който няма начин да пропуснат! Те са изобретателни, също като нашите прадеди, които са преживяли Ледниковия период. А това е било далеч по-тежко от адаптирането в джунглата, нали?
Лори хвърли кос поглед към Джак.
— Идеята ми харесва! — обяви тя.
Джак погледна към острова, после попита в коя посока се намира Кокосовия бряг.
— Няма да се отклоним много — промълви умолително Кевин. — Едва ли ще се забавим повече от двадесетина минути.
— А какво ще стане, ако животните откажат да напуснат острова? — обади се Уорън.
— Поне ще знам, че съм опитал — въздъхна Кевин. — Чувствам се длъжен да им помогна…
— Идеята започва да ми харесва — тръсна глава Джак. — Но искам да чуя мнението и на останалите…
— Честно казано, много ми се ще да видя едно от тези животни — промърмори Уорън.
— Да вървим! — извика възбудено Кандис.
— Няма проблем — кимна Натали.
— Не се сещам за по-добра идея — усмихна се и Мелани. — Да вървим!
Джак дръпна въженцето и моторът изрева. Ръцете му хванаха руля и носът на лодката бавно изви към Изла Франческа.
Двадесет и трета глава
Кого, Екваториална Гвинея, 10 март 1997 г. 1.45 ч.
Зигфрид беше сънувал този кошмар поне стотина пъти. И всеки път ставаше все по-лошо. Приближава се към млада слоница с малко слонче и в душата му цари смут. Не иска да го прави, но двойката клиенти настояват. Съпругата изгаря от любопитство да види слончето отблизо.
Взел е всички предпазни мерки. Няколко следотърсачи правят засада на пътеката вдясно, а той предпазливо напредва към слоницата и бебето. Но от север се появява огромен, обзет от бясна ярост мъжкар. Помощниците му изпадат в ужас и побягват, без дори да го предупредят.
Огромното животно се носи към него с пълна скорост, звукът е като от експресен влак. Бивните му са насочени право в гърдите на Зигфрид, изпод хобота му излита пронизителен боен вик. На това място неизбежно се събуждаше, облян в студена пот…
Простена, обърна се във влажните чаршафи и стана. Ръката му се протегна към чашата с вода, поставена на шкафчето отвъд мрежата за комари. Отпи едра глътка и тежко въздъхна. Проблемът му беше там, че този кошмар отговаряше на действителността. Именно по време на инцидента с разярения слон беше изгубил подвижността на дясната си ръка, а лицето му се беше превърнало в огромна, кървяща рана…
Спуснал крака на пода, той бавно осъзна, че крясъците на разярения слон от съня всъщност долитат откъм прозореца. Миг по-късно идентифицира и техния източник: евтин касетофон, който с пълна сила бълваше горещи западно-африкански ритми.
Погледна часовника си. Наближаваше два през нощта. В душата му нахлу гняв. Кой си позволява да вдига шум по това време?!
Определил посоката на шума, той се надигна и излезе на верандата. С изумление откри, че музиката идва откъм къщата на Кевин Маршал. И моментално идентифицира смутителите на реда: това бяха войниците, оставени на пост в подножието на широкото дървено стълбище.
Гневът прониза тялото му като електрически ток. Завъртя се на пети и грабна слушалката на телефона, монтиран до леглото му. Събуди началника на охраната и му заповяда незабавно да се яви в къщата на Кевин. После бързо се облече, грабна една от старите си ловни карабини и изскочи навън.
Прекоси тревната площ и се насочи към къщата на Кевин. Колкото по-близо отиваше, толкова по-оглушителна ставаше музиката. Войниците се бяха разположили под светлината на една гола крушка, а в краката им се въргаляха празни бутилки. Двама пееха в такт с музиката, другите двама бяха потънали в дълбок пиянски сън. Колата на Камерън изскочи иззад ъгъла, спирачките й изскърцаха на метър от къщата. Началникът на охраната слезе и затича по посока на Зигфрид, закопчавайки в движение ризата си. Очите му за миг обхванаха пиянската сцена, лицето му видимо пребледня.
— Не! — вдигна ръка Зигфрид, отгатнал намеренията му. — Сега не е време за обяснения и извинения! Качвай се горе и виж дали господин Маршал и приятелките му са налице!
Камерън докосна периферията на шапката си и изтича по стълбите. Зигфрид го чу как хлопа на вратата. Миг по-късно бе включено осветлението в спалните. Намръщеният му поглед се спря на пияните войници, които дори не бяха забелязали появата им. После Камерън се появи отново.