Съвсем наскоро бе направил запитване за ролята на тези гени, използвайки специализираните страници в Интернет. Получените отговори обаче бяха малко и прекалено общи. Няколко научни работници бяха на мнение, че късото разклонение на Хромозома 6 съдържа гени, които участват в мускулно-скелетния строеж. Толкоз, без никакви подробности.
Кевин неволно потръпна и вдигна очи към панорамния прозорец срещу бюрото. Както обикновено, двойно изолираното стъкло беше обляно от струите на проливния тропически дъжд, който се сипеше навън. Капчиците бавно се търкаляха надолу, уголемяваха се и се спускаха надолу под формата на криволичещи вадички.
Кевин фокусира поглед в далечината. Контрастът между блестящата от чистота климатизирана лаборатория и околната среда винаги го шокираше. По небето бягаха тежки, оловно сиви облаци, въпреки твърденията на синоптиците, че сухият сезон е започнал преди цели три седмици. Сочни тъмнозелени растения покриваха околността, а току зад чертите на града се издигаше тъмната и някак заплашителна стена на джунглата.
Лабораторията на Кевин се намираше в болничния комплекс на Кого — една от малкото нови сгради в запустяващото градче — център на някогашната испанска колония Екваториална Гвинея. Сградата беше на три етажа, а лабораторията на Кевин заемаше част от последния и гледаше на югоизток. От прозорците й се виждаше почти цялото хаотично застроено градче, чиито къщи бяха струпани от двете страни на река Естуарио дел Муни и потоците, които се вливаха в нея.
Няколко от съседните сгради бяха основно ремонтирани, на други се работеше. Но повечето къщи не бяха пипани от десетки години. Половин дузина приятни някога хасиенди бяха почти скрити под листата на отдавна подивели лози, въздухът над града беше изключително влажен и тежък за дишане.
Точно под прозорците на лабораторията се издигаше сградата на кметството с извити арки и подпорни колони от потъмняло дърво. Под сводовете се виждаха неколцина мъже в униформи на гвинейската армия, небрежно преметнали през рамо автомати „Калашников“, с цигари в уста и кутийки камерунска бира в ръце.
Очите на Кевин се вдигнаха и обхванаха хоризонта отвъд града. Обикновено избягваше да прави това, но сега се подчини на някакво непонятно желание. На юг се виждаха гористи хълмове, зад които се намираше границата с Габон. На изток имаше поредица от малки островчета, които се простираха по посока на континента. На хоризонта се издигаше тъмната грамада на най-големият от тях — Изла Франческа, получил името си от португалските колонизатори още в началото на XV век. За разлика от останалите островчета, Изла Франческа представляваше една обрасла с тропическа растителност скала, чиито назъбени каменисти върхове светлееха на фона на джунглата като скелет на някакъв митичен динозавър.
Сърцето на Кевин пропусна един такт. Видя това, което се страхуваше, че ще види, въпреки дъжда и облаците пара, които се издигаха над джунглата. Струята дим се издигаше право нагоре, към оловните облаци — точно както преди една седмица…
Отпусна се на стола и хвана главата си с ръце. Отново се запита какво е сторил. Беше завършил класическа гимназия и знаеше доста за гръцката митология. Запита се дали не е допуснал грешката на Прометей. Няма дим без огън… А огънят, който гореше далеч на хоризонта, можеше да се окаже именно Прометеевия огън, откраднат от Боговете…
Бостън, Масачузетс, 18.45 ч.
Навън виеше студен мартенски вятър, но Тейлър Девъншайър Кабот седеше в уютния и добре затоплен кабинет на имението си в Манчестър-бай-дъ-сий, намиращо се северно от Бостън. Съпругата му Хариет Ливингстън Кабот беше в кухнята и наблюдаваше последните приготовления за вечерята, която щеше да бъде сервирана точно в седем и половина.
На облегалката на креслото на Тейлър беше закрепена кристална чаша с неразредено малцово уиски. В камината гореше огън, от стереоуредбата долиташе тиха вагнерова музика. И трите телевизора в кабинета работеха, всеки на отделен канал. Първият отразяваше новините на местната телевизионна станция, а другите два — Си Ен Ен и ЕСПН.