Кевин скочи в тойотата с двойно предаване и напусна паркинга. Прекоси северната част на централния градски площад и мина покрай старата католическа църква. След основен ремонт от страна на „ГенСис“ тя се беше превърнала в център за почивка и забавления. В петък и събота вечерта там прожектираха филми, а в понеделник влизаше в действие бингото. Една малка закусвалня в приземието предлагаше американски хамбургери.
Кабинетът на Бъртрам Едуардс се намираше във ветеринарния център, който беше част от огромния животински сектор. Комплексът беше по-голям от самия Кого. Намираше се в гъстата джунгла северно от градчето, с което го свързваше тесен асфалтиран път.
Кевин подкара на изток, към пристана за моторни лодки, след това зави на север. Доста оживеният за подобно затънтено място трафик беше ярък пример за логистичните трудности, които съпътстват всяка операция на огромната територия на Зоната. Тук се внасяше всичко — от тоалетната хартия до епруветките за центрофуги, и всичко това се нуждаеше от транспорт. Основната част от доставките се превозваше с камиони от Бата, където имаше дълбоководно пристанище и летище, способно да приема реактивни самолети. До Естуарио дел Муни, откъдето минаваше пътят за габонския град Либревил, се стигаше единствено с моторно кану.
В покрайнините на града гранитният паваж отстъпи място на прясно поставен асфалт. Вибрациите на волана изчезнаха и от устата на Кевин излетя въздишка на облекчение.
След петнадесетминутно шофиране между гъстата тропическа растителност се появиха и първите очертания на животинския комплекс — едно истинско произведение на изкуството. Ниските стоманобетонни сгради бяха боядисани в бяло, а архитектурата им наподобяваше испанския колониален стил, който властваше и в града.
Огромният централен блок приличаше по-скоро на летищен терминал, отколкото на дом за примати. Предната му част имаше три етажа, а широчината й надминаваше двеста метра. Спомагателните крила започваха отзад и се губеха в гъстата зеленина на джунглата. Срещу блока имаше още няколко по-малки постройки. Кевин беше сигурен за предназначението на две от тях — тези в средата. В едната се помещаваше караулното на войниците от гвинейската армия, които, съвсем като колегите си на централния площад, прекарваха времето си в пушене и бъбрене пред входа, с бутилки камерунска бира в ръце. Във втората постройка беше щабът на една група, която Кевин считаше за още по-обезпокоителна от хлапаците във войнишки униформи. Тя се състоеше от марокански наемници, част от личната гвардия на президента. Държавният глава на Екваториална Гвинея очевидно не се доверяваше на собствената си армия.
Тези командоси бяха облечени в зле скроени цивилни костюми, под които ясно личаха издутините на кобурите. Всички без изключение бяха с тъмна кожа, подозрителни очи и гъсти мустаци. За разлика от войниците, те не се мотаеха пред очите на всички, но присъствието им се усещаше осезателно.
Размерите на животинския център на „ГенСис“ бяха ярко доказателство за успешната дейност на компанията. Вземайки предвид трудностите, съпътстващи био-медицинските експерименти с животни (най-вече маймуни-примати), ръководството на „ГенСис“ бе постъпило мъдро, създавайки своя научно-изследователски институт в Екваториална Африка. Тук никой не го беше грижа за приматите, докато богатите западни страни бяха въвели редица вносно-износни ограничения и цял куп природозащитни организации надаваха вой срещу опитите върху живи животни… В същото време повечето африкански правителства изпитваха остър недостиг от твърда валута и даваха мило и драго за привличането на компания от калибъра на „ГенСис“. Малкото на брой ограничителни за подобна дейност закони бяха пренебрегвани с лекота, а в някои случаи — и отменяни от съответните парламенти. Специално в Екваториална Гвинея се стигна дотам, че всяка намеса в дейността на „ГенСис“ беше обявена за углавно престъпление.
Дейността на компанията се оказа толкова успешна, че само няколко месеца след изграждането на центъра, тя започна да предлага услугите му и на други фирми, действащи в областта на биотехнологиите — най-вече на гигантските фармацевтични конгломерати. Бързият растеж стресна дори собствените икономически експерти на „ГенСис“. Зоната се превърна в невероятен финансов успех.