— Изглеждат в добра форма — промърмори той, просто, за да каже нещо.
— Тази сутрин ги докараха с камион от Заир — поясни Бъртрам. — Хиляда и петстотин километра по права линия, но вероятно са пропътували три пъти по толкова, тъй като пътищата са заобиколни и пресичат две граници — на Конго и на Габон… — Все едно, че са прекосили Щатите — отбеляза Кевин.
— Само като разстояние — кимна докторът. — За разлика от Щатите, тук едва ли са изминали стотина километра по асфалт. Всичко останало са черни пътища и пътуването е било истинско изпитание за тях.
— Но въпреки това изглеждат в добра форма — повтори Кевин.
След това неволно се запита как ли би изглеждал, ако някой го тикне в клетка и измине същото разстояние в каросерията на някой раздрънкай камион.
— Мисля, че вече съм успял да науча шофьорите на определени навици — сякаш отгатна мислите му докторът. — Сега те третират животните по-добре, отколкото собствените си жени. Просто защото знаят, че няма да получат никакви пари, ако ми докарат мъртви маймуни.
— Ще ни свършат добра работа, тъй като търсенето нараства — отбеляза Кевин.
— И още как — кимна Бъртрам. — Знаеш, че тези двете са предварително ангажирани. Ако издържат тестовете, след ден-два ще бъдем при теб, в лабораторията. Искам пак да гледам какво правиш, защото мисля, че си истински гений. А и Мелани… Честно ще ти призная, че никога не съм виждал толкова добра координация „ръка-око“! Дори в операцията да включиш най-добрият очен хирург на Щатите, когото имам честта да познавам лично…
Кевин леко се изчерви от похвалата.
— Мелани е много талантлива — промърмори той с единствената цел да отклони вниманието от себе си. Професията на Мелани Бекет беше репродуктивен технолог.
— Така е — кимна Бъртрам. — Но малцината, които имат късмета да работят по твоя проект, прекрасно знаят, че ти си геният!
Докторът изправи гръб, огледа коридора в двете посоки и понижи глас:
— Когато подписах договора си бях убеден, че тук ще ми бъде добре, на жена ми също… Такива пари могат да се вземат само в Саудитска Арабия. Но и през ум не ми е минавало това, което се случи. Благодарение на дивидентите от твоя проект скоро ще бъдем богати! Вчера Мелани спомена, че имаме двама нови клиенти от Ню Йорк. С тях общата бройка ще надмине сто…
— Не съм чувал за тях — поклати глава Кевин.
— Ще чуеш — усмихна се Бъртрам. — Мелани ми каза за тях снощи, видяхме се в центъра на рехабилитация. Разговаряла с Реймънд Лайънс. Аз се зарадвах на информацията и веднага изпратих шофьорите за още един курс до Заир. Тревожа се само от едно — дали нашите колеги-пигмеи в Помако ще изпълнят своята част от договора…
Кевин извърна взор към двете маймуни в клетката. Те отвърнаха на погледа му с умолителни гримаси, от които сърцето му се разтопи. Прииска му се да ги увери, че няма от какво да се страхуват. В рамките на един месец ще забременеят и толкоз. По време на бременността ще бъдат държани под покрив и ще ги хранят по специална диета, богата на витамини и протеини. След раждането на бебетата ще бъдат преместени в огромния открит парк на Центъра, в компанията на още много женски бонобо с малки. А цикълът ще бъде повторен след като отрочетата им навършат три години…
— Наистина приличат на хора — прекъсна мислите му Бъртрам. — Човек неволно си задава въпроса какво ли си мислят…
— Или се безпокои дали поколението им ще бъде в състояние да мисли — добави Кевин.
Веждите на Бъртрам отскочиха по-нагоре от обикновено.
— Нещо не следвам мисълта ти — рече той.
— Виж какво, Бъртрам — въздъхна Кевин. — Дойдох тук да си поговорим сериозно относно проекта…
— Точно навреме — кимна докторът. — Тъкмо се канех да ти звънна и да ти се похваля с напредъка, който имаме… Да вървим! След тези думи отвори вратата и закрачи с огромни крачки по коридора. Кевин трябваше да подтичва, за да не изостане.
— За какъв напредък говориш? — попита той. Обожаваше работата на този човек, но маникалното му поведение от време навреме го караше да изпитва безпокойство. Най-трудно беше да обясни какво иска да обсъдят, тъй като Бъртрам не го поощряваше, а напротив — правеше нещата максимално трудни…
— Как за какъв! — възкликна ентусиазирано Бъртрам. — Решихме техническите проблеми с мрежата, която обхваща острова. Сега ще ти покажа как работи. На практика с натискането на един клавиш вече сме в състояние да локализираме всяко животно. И точно навреме, бих казал… При двайсет квадратни километра джунгла и почти сто индивида сред нея, вече не е възможно да ги проследяваме ръчно, фактът, че тези същества се разделиха на две отделни социологически групи, ни завари абсолютно неподготвени. Всички разчитахме, че те ще си останат едно голямо и щастливо семейство.