— Лабораторията ви е страхотна — обяви младата жена. — Никога не съм очаквала, че такова нещо може да съществува тук, в сърцето на Африка. Какво правите с това невероятно оборудване?
— Опитвам се да усъвършенствам някои неща.
— По-конкретно?
— Наистина ли искате да знаете? — погледна я Кевин.
— Да — кимна Кандис, — Би било интересно…
— На този етап се занимавам с малките хисто-съвместими антигени… Вероятно знаете, че това са протеините, които определят нашата индивидуалност…
— И какво правите с тях?
— Локализирам техните гени в желания хромозом, а след това търся подходящ носител. Ако има такъв, гените могат да бъдат пренасяни…
— Признавам, че нямам никаква идея какво е това носител — засмя се Кандис. — Всъщност, мътна ми е и молекулярната биология като цяло…
— Нещата не са толкова неразбираеми, колкото изглеждат — отвърна Кевин. — Главното е да се знае, че определени гени могат да се местят в границите на своя хромозом. Това най-често става при Б-лимфоцитите, по този начин те разнообразяват своя арсенал от антитела. Други гени пък могат да разменят местата си с гени-близнаци. Вероятно знаете, че всички гени си имат двойници…
— Това го знам — кимна Кандис. — Както и хромозомите. Във всяка от нашите клетки съществуват двадесет и три чифта хромозоми.
— Точно така. А когато гените разменят местата си в хромозома, ставаме свидетели на тъй наречената хомологенна транспозиция. Този процес е от ключово значение при генериране на половите клетки, както в спермата на мъжа, така и в яйцеклетката на жената. Той улеснява генетичния обмен, а оттам и еволюционните способности на организма.
— Значи хомологенната транспозиция играе ключова роля в еволюцията — отбеляза Кандис.
— Абсолютно вярно — кимна Кевин. — Мобилните генни частици се наричат транспозони, а ензимите, които играят ролята на катализатори при този обмен — транспонази.
— Дотук ми е ясно — рече Кандис.
— В момента моят интерес е насочен към транспозоните, който съдържат в себе си гени, подпомагащи появата на вторични хистосъвместими антигени — поясни Кевин.
— Разбирам — кимна Кандис. — Картината започва да ми се очертава… Вашата цел е да прехвърлите генът, който подпомага появата на вторични хистосъвместими гени, от един хромозом в друг…
— Браво! — похвали я Кевин. — Номерът е да се открие и изолира съответната транспоназа. Това е най-трудно. Открия ли транспоназата, лесно откривам и самия ген. Успея ли в това, прибягвам до стандартната техника за рекомбиниране на ДНК и го репродуцирам…
— С помощта на бактерии, нали?
— Или чрез бактерии, или чрез мамалианска посявка — кимна Кевин. — Зависи кой метод е по-подходящ за конкретния случай…
Кандис подсвирна и тръсна глава:
— Тези главоблъсканици изостриха глада ми — обяви тя. — Да вървим да си купим хамбургери преди да ми падне кръвната захар! Кевин се усмихна. Тази жена му харесваше, в нейна компания неусетно започваше да се отпуска.
Спуснаха се по стълбите. Кевин беше зашеметен от пороя въпроси, с които го заливаше младата жена. Повечето от тях бяха смешни и забавни. Все още не можеше да повярва, че ще обядва в компанията на толкова привлекателно създание. Имаше чувството, че през последните два часа се бяха случили далеч повече и по-важни събития, отколкото през целия му петгодишен престой в Кого. Беше толкова ангажиран от тези мисли, че изобщо не обърна внимание на гвинейските войници, които се шляеха по площада.
Не беше стъпвал в Центъра за забавления откакто му го показаха като част от опознавателната обиколка непосредствено след пристигането му. Отдавна беше забравил първото си впечатление — че превръщането на църква в център за забавления си е чиста проба богохулство… Олтарът го нямаше, но амвонът в лявата част на огромното помещение си стоеше на мястото. Използваха го гостуващи лектори, но по-често оттам обявяваха печелившите числа на бинго. На мястото на олтара беше разпънат широк прожекционен екран.
Барчето се намираше в приземието, до него се стигаше по каменната стълба, която някога бе водила към криптата. Кевин остана изненадан от оживлението, което цареше там. Наложи се да се наредят на опашка, за да поръчат, а след това и да си търсят свободни места. Около дългите полирани маси се събираха по няколко десетки души. Към тях бяха заковани дървени пейки.
— Ей там има място — извика Кандис, повишила глас, за да надвика глъчката. Подносът й се люшна към дъното на просторното помещение с нисък таван. Кевин кимна с глава и започна да си пробива път след нея. Очите му бегло опипваха лицата на хората около тях. Приказките на Бъртрам за отношението на хората явно са пълна глупост, рече си той, забелязал, че никой не му обръща внимание.