Най-сетне се добра до свободно място и свали подноса на масата. До този момент го беше държал вдигнат над главата си, за да не блъсне някого. Наложи се да прибегне до няколко акробатични движения, за да се промуши между масата и тясната дървена скамейка. Когато най-сетне свърши установи, че Кандис вече е успяла да се запознае с двойката, окупирала ъгъла. Кевин само им кимна с глава. Лицата им му бяха абсолютно непознати.
— Доста оживено място — отбеляза Кандис и посегна към кетчупа: — Често ли идвате тук?
Кевин не успя да отговори, тъй като чу името си и извърна глава.
— Не може да бъде! — смаяно промълви техноложката Мелани Бекет. — Кевин Маршал тук! Направо съм шокирана!
Мелъни беше горе-долу на годините на Кандис — само преди месец беше отпразнувала тридесетия си рожден ден. Но за разлика от русата Кандис, тя беше мургава, с тъмно кестенява коса и черни очи — съвсем средиземноморски тип.
Кевин понечи да й представи компаньонката си, но само, за да установи, че беше забравил името й…
— Аз съм Кандис Брикмън — светкавично реагира тя и непринудено подаде ръка. Мелани я пое, представи се и попита дали може да седне при тях.
— Разбира се — широко се усмихна Кандис.
Мелани се настани на отсрещната скамейка.
— Ваша ли е заслугата за появата на местния гений в храма на греха? — шеговито попита Мелани. Родом от Манхатън, тя беше обиграна и остроумна жена.
— Предполагам — сви рамене Кандис. — Това рядко ли му се случва?
— Изявлението на годината! — обяви Мелани. — Я кажете, каква е тайната ви? Аз самата съм го канила многократно, но винаги получавах отказ. За последен път го сторих преди няколко години…
— Никога не си ме канила конкретно — направи опит да се защити Кевин.
— Какво значи конкретно? — погледна го с извити вежди Мелани. — Може би да ти начертая карта? Питах те искаш ли да хапнеш един бургер, какво по-конкретно от това!
Кандис изпъна гръб и обяви:
— Значи аз съм извадила късмет!
Двете жени подхванаха оживен разговор, а Кевин дъвчеше хамбургера си и мълчеше.
— Значи и тримата работим по един и същ проект — каза Мелани след като разбра, че Кандис е член на екипа за интензивно следоперативно лечение, пристигнал от Питсбърг.
— Надценяваш ме — засмя се Кандис. — Аз съм последната дупка на кавала и не мога да се сравнявам с вас двамата. Вие сте онези, които превръщате мечтите в реалност и в тази връзка искам да ви задам един въпрос: как по дяволите го правите?
— Тя е царицата на бала — обади се за пръв път Кевин и кимна по посока на Мелани.
— Глупости! — възрази техноложката. — Аз само използвам методите, които си открил ти. Много хора биха могли да се занимават с моята работа, докато теб няма кой да те замести. Всичко се дължи на твоите открития.
— Не се карайте — вдигна ръка Кандис. — Просто ми кажете как го правите. Изгарям от любопитство, но всички си държат устите затворени. Кевин ми разясни научната страна на въпроса, но логистиката продължава да ми е пълна мъгла.
— Кевин взема проба от костния мозък на клиента — започна Мелани. — От него изолира клетка, готова за делене. В нея хромозомите са многобройни, в компактна маса. Ако не се лъжа, името й е схематична клетка…
— Стематичните клетки се откриват изключително рядко — отбеляза Кевин.
— По-добре ти й обясни — въздъхна Мелани. — Аз също се обърквам…
— Работя с транспоназа, която открих преди горе-долу седем години — рече Кевин. — Тя играе ролята на катализатор при транспозицията в късото разклонение на Хромозома 6…
— Какво е това „късо разклонение на Хромозома 6“?
— Всички хромозоми притежават една разделителна линия, наречена центромер — намеси се Мелани. — Тя ги разделя на две клетъчни структури. При Хромозома 6 тези структури са доста неравни — по-дълга и по-къса…
— Благодаря — кимна Кандис.
Успял да организира мислите си, Кевин продължи:
— И така, аз правя следното: прибавям своята тайна транспоназа към клетката на клиента, която е готова за делене. Но не позволявам на процеса да завърши, а го прекратявам с помощта на две къси разклонения, всяко от които продължава да бъде част от своята Хромозома. След това ги екстрактирам…
Кандис тихо подсвирна.
— Значи вземаш тези микроскопични частици от клетъчното ядро! Как го правиш, за Бога?
— Това е друга история — усмихна се Кевин. — Използвам една особена моноклонална система, която разпознава обратната страна на транспоназата…
— Това надхвърля възприятията ми — призна с въздишка Кандис.