— Забравяш как вади късото разклонение и просто го приемаш като свършен факт — обади се Мелани.
— Добре — кимна Кандис. — Но какво става с тези къси разклонения?
— Чакам я да направи магия — усмихна се Кевин и махна с ръка към Мелани.
— Няма магия. Аз съм само технически сътрудник и задачата ми е да имплантирам въпросните клетки инвитро у опитните бонобо. Същата техника е използвана за повишаване плодовитостта на държаните в клетка планински горили. На практика Кевин и аз трябва да координираме действията си, тъй като той иска да разполага с оплодена яйцеклетка, която все още не е започнала да се дели. Тук синхронът във времето трябва да е безупречен…
— Искам я готова за делене — добави Кевин. — По тази причина моята програма зависи от тази на Мелани. Не започвам преди да имам зелена светлина от нея. А когато получа продукта-резултат от деленето, аз просто повтарям процедурата върху клетката на клиента. След отстраняването на късите разклонения у бонобото, инжектирам късите разклонения на клиента в новия продукт. А благодарение на транспоназата, те прилепват точно там, където трябва…
— И това е всичко, така ли?
— Не — поклати глава Кевин. — На практика аз използвам четири транспонази, а не само една. Основният сегмент за трансфер е късото разклонение на Хромозома 6, но заедно с него прехвърляме и малки части от хромозомите 9, 12 и 14. Те носят в себе си гените на кръвни групи А, Б и О, плюс още някои хисто-съвместими антигени като слепващите молекули СД-31. Но нека не навлизаме в тези сложни подробности. Мислиш само за Хромозома 6, който е в основата на всичко…
— Защото тази Хромозома съдържа гените, необходими за изграждането на главния хисто-съвместим комплекс — показа познания Кандис.
— Вярно — погледна я с уважение Кевин.
Оказа се, че това момиче има не само свободни обноски, но и доста задълбочени познания.
— А приложима ли е тази система и към други животни? — попита Кандис.
— Кои по-точно имаш предвид?
— Свинете. Знам, че в някои изследователски центрове на Щатите и Англия се работи върху снижение на деструктивния ефект при трансплантация на свински органи, като вкарват човешки гени в тях.
— В сравнение с нашата дейност тази операция е толкова отживяла, колкото използването на пиявици — намеси се Мелани. — Тя третира симптомите, а не причината…
— Така е — кимна Кевин. — Ние не мислим за имунните реакции. За тях има грижата хисто-съвместимостта, която предлага двойна имунна защита, особено, когато успеем да инкорпорираме не един, а няколко от малките антигени.
— При нито една от трите ни досегашни трансплантации не е наблюдавана реакция на отхвърляне — добави Мелани.
— Аз обаче искам всичко да е изпипано до съвършенство — поклати глава Кевин.
— Споменах свинете по няколко причини — поясни Кандис. — Преди всичко, защото използването на бонобо може да засегне някои хора. Второ, защото тези маймуни се срещат сравнително рядко…
— Наистина е така — кимна Кевин. — В света има не повече от двадесет хиляди екземпляра от тях.
— Именно. Докато само за бекон се колят стотици хиляди прасета…
— При свинете моята система е неприложима — рече Кевин. — Не съм абсолютно сигурен в това, но така мисля. Докато при бонобите и изобщо при шимпанзетата тя действа, защото техните геноми са идентични с нашите. Разликата е само един и половина процента.
— Само толкова? — смая се Кандис.
— Малко смущаващо, нали? — усмихна се Кевин.
— МНОГО смущаващо!
— Еволюцията на хората, бонобите и шимпанзетата наистина е паралелна — рече Мелани. — Теорията, според която имаме общ прародител с тях, набира все повече привърженици. Той е живял преди около седем милиона години.
— Точно това имах предвид със забележката, че някои хора може да се засегнат — кимна Кандис. — Тези животни много ни приличат. Нямате ли угризения, когато се наложи да жертвате някое от тях?
— Трансплантацията на черен дроб на господин Уинчестър е едва втората жертва сред нашите бонобо — поясни Мелани. — Предишните две станаха бъбречни донори и са си живи и здрави.
— А как ви се отрази този случай? — попита Кандис. — Въпреки, че беше втори и би трябвало да бъдем подготвени, ние в екипа бяхме доста разстроени.
Кевин хвърли кос поглед към Мелани, устата му внезапно пресъхна. Кандис повдигна въпрос, който той искаше да избегне на всяка цена. Беше пряко свързан с тревожния стълб дим, който се издигаше над Изла Франческа.
— Аз също се разстроих — отвърна Мелани. — Но предпочитах да не мисля за тази страна на нещата, тъй като много по-важни са научните достижения, които помагат на пациента. Освен това нямаме намерения да жертваме бонобо в големи количества. Те са тук просто като застраховка, за всеки случай. Не приемаме пациенти, които се нуждаят от спешна трансплантация на органи, а само такива, които могат да чакат поне три години. Толкова време е необходимо, за да пораснат двойниците им. Освен това не се бъркаме в живота на тези създания, които си живеят на острова при пълно спокойствие. По този начин се избягва формирането на каквито и да било емоционални връзки.