Тейлър беше олицетворение на задоволството. Беше изкарал един тежък, но ползотворен ден в централата на „ГенСис“ — една сравнително млада биотехнологическа компания, основана от него преди около осем години. Офис-сградата беше изградена на крайбрежната улица на река Чарлс, съвсем близо до Харвард и МИТ. Идеята беше да се намира близо до двете известни учебни заведения, с оглед откриването и привличането на млади таланти.
Тази вечер движението беше по-слабо от обикновено и Тейлър не успя да изчете материалите, които беше взел със себе си в колата. Познавайки навиците на своя работодател, шофьорът Родни се извини за бързото придвижване до дома.
— Нищо, утре вечер ще наваксаш с някое по-продължително закъснение — успокои го с усмивка Тейлър.
— Ще се постарая — отвърна Родни.
И тъй, Тейлър не слушаше музика и не гледаше телевизия, насочил цялото си внимание към финансовия отчет, който следващата седмица щеше да предложи на вниманието на акционерите на „ГенСис“. Това обаче не означаваше, че не усеща какво става наоколо. Чуваше свиренето на вятъра зад прозорците, пропукването на пъновете в камината, музиката и гласовете на телевизионните диктори. По тази причина главата му рязко се вдигна, когато чу да се споменава името Карло Франкони.
Първата му работа беше да протегне ръка към дистанционното и да увеличи звука на средния телевизор. Местната станция препредаваше последните новини на Си Би Ес. Водещи бяха Джак Уилямс и Лиз Уокър. Името на Франкони беше споменато от Джак, който добави, че телевизията разполага с видеолента, на която е запечатано убийството на известния мафиот, поддържал тесни връзки с престъпния свят на Бостън.
— Лентата е доста фрапираща — предупреди Джак. — Препоръчвам на нашите зрители да намерят някакво друго забавление за децата си. Може би помните, че преди няколко дни споменахме за изчезването на болния Франкони, освободен под гаранция. Но вчера той се появи отново и обяви, че е сключил сделка с Градската прокуратура на Ню Йорк, според която обвиненията срещу него ще бъдат снети в замяна на свидетелските му показания. Властите са били готови да му предложат и Програмата за защита на свидетелите, но тази вечер обвиненият в рекет Франкони е бил застрелян на излизане от любимия си ресторант…
Заковал очи в екрана, Тейлър напрегнато гледаше любителския запис. Един възпълен мъж излизаше от вратата на модерен ресторант, заобиколен от няколко души с вид на полицаи. Мъжът махна с ръка на насъбралата се тълпа зяпачи и бавно се насочи към чакащата до тротоара лимузина, държейки се настрана от репортерите, които се опитваха да му задават въпроси. Вратата на лимузината се отвори, Франкони се наведе да влезе, но тялото му изведнъж се разтресе, а ръката му инстинктивно се вдигна към тила. Преди да падне, тежкото му тяло се завъртя встрани. Придружителите му светкавично измъкнаха револверите си и започнаха да се оглеждат на всички страни. Нахалните журналисти се проснаха на асфалта.
— Каква сцена, Господи! — коментира с въздишка Джак. — Напомня ми за убийството на Ли Харви Осуалд. Толкоз по въпроса за полицейската охрана…
— Чудя се какъв ще е ефектът върху бъдещите свидетели на обвинението — обади се Лиз.
— Отрицателен, естествено — отново въздъхна Джак.
Тейлър насочи вниманието си към Си Ен Ен, която тъкмо започваше излъчването на същия материал. Проследи събитията с неотслабващо внимание, но този път леко се намръщи. На екрана се появи репортер на Си Ен Ен, който предаваше на живо от сградата на Съдебна медицина в Ню Йорк.
— Има съмнение, че убийците са били двама — извика той на фона на оживеното улично движение по Първо авеню. — Нашето впечатление е, че по Франкони е стреляно два пъти, но полицията е прекалено изнервена от инцидента и отказва всякаква информация. Току-що научихме, че аутопсията ще бъде извършена утре сутринта, също и балистичната експертиза…
Тейлър намали звука и вдигна чашата си. Пристъпи към прозореца и насочи поглед към мрачното и бурно море. Смъртта на Франкони можеше да означава сериозни неприятности. Погледна часовника си и направи съответните изчисления. В Западна Африка наближаваше полунощ. Вдигна слушалката, набра номератора на „ГенСис“ и заповяда на дежурния да го свърже незабавно с Кевин Маршал. После отново извърна очи към прозореца. От финансова гледна точка проектът изглеждаше изключително изгоден, но той така и не успя да го възприеме напълно. На няколко пъти беше на прага на решението да го прекрати, но… Телефонът прекъсна мислите му.