Кевин смутено преглътна. Пред очите му отново се появи димът, който лениво се издигаше към оловното небе над острова. Представи си как разгневеното бонобо взема камъка и го запраща в главата на пигмея със смъртоносна точност.
— При какви условия в животните се имплантират човешки гени? — попита Кандис.
— Трансгенетични — кратко отвърна Мелани.
— Точно по тази причина ми се ще вместо боноби да използваме Трансгенетични свине — въздъхна Кандис. — Тази процедура ме тревожи. Много съм доволна от парите и акциите на „ГенСис“, но не съм сигурна, че ще остана в програмата…
— Подписала си договор — напомни й Мелани. — А в него има редица клаузи, които не позволяват да се откажеш преди изтичането му.
— Ще им върна акциите, заедно с дивидентите — сви рамене Кандис. — Мога да живея и без тях. Просто ще трябва да видя как се чувствам. Определено бих била далеч по-доволна, ако използвахме свине. Малко преди да упоим последното бонобо останах с впечатлението, че то иска да контактува с нас. Наложи се да използваме цял тон сънотворни…
— О, я стига! — не издържа Кевин. Лицето му потъмня от притока на кръв.
— Какво ти става, за Бога? — стреснато го изгледа Мелани.
— Извинявам се — промърмори той. Сърцето лудо блъскаше в гърдите му. Обзе го гняв, защото пак се беше издал. Винаги ставаше така, винаги беше прозрачен за околните. Мелани хвърли един съзаклятнически поглед към Кандис, но очите на младата жена бяха заковани върху лицето на Кевин.
— Имам чувството, че и ти си изпитал моите тревоги — отбеляза тя.
Кевин изсумтя и захапа хамбургера си, просто, за да избегне отговора.
— Защо не желаеш да говориш на тази тема? — настоя Кандис.
Той мълчаливо поклати глава, челюстите му активно работеха. Беше сигурен, че лицето му продължава да е червено.
— Нищо му няма, ще се оправи — успокоително подхвърли Мелани.
Кандис се обърна към нея и поднови прекъснатия разговор:
— Бонобите са толкова близки до нас, че споменатата преди малко разлика от процент и половина в генната структура не би трябвало да учудва никого… Но в главата ми току-що се появи един друг въпрос: какво ще стане, ако вие подмените късото разклонение на Хромозома 6 в техните гени с човешки ДНК? С какъв процент ще се сблъскате?
Мелани погледна Кевин и започна да пресмята на ум.
— Въпросът е любопитен — промърмори тя. — Мисля, че ще надхвърли два процента…
— Въпросният процент и половина не се съдържа единствено в късото разклонение на Хромозома 6 — ядосано се обади Кевин.
— Спокойно, приятелю — рече Мелани, остави безалкохолното си на масата и докосна рамото му. — Нещо не можеш да се контролираш. Просто разговаряме… Нормално е хората да обменят идеи помежду си. Знам, че рядко го правиш, защото предпочиташ своите центрофуги и епруветки, но в това няма нищо лошо…
Кевин въздъхна. Не му беше в характера да откровеничи, но Бог знае защо призна, че е разстроен. Тези умни жени бяха успели да го предразположат.
— Личи ти от километър — извъртя очи Мелани.
— Но защо? — От това, което спомена Кандис…
— Тя спомена куп неща.
— Всички те ме карат да изпитвам чувството, че съм допуснал огромна грешка…
Мелани дръпна ръката си и надникна в потъмнелите му от безпокойство очи.
— В какъв смисъл?
— Добавката на човешки ДНК — рече с въздишка Кевин. — Късото разклонение на Хромозома 6 има милиони базисни чифтове и стотици гени, които нямат нищо общо с основния хисто-съвместим комплекс. Би трябвало да изолирам този комплекс, а не да тръгвам по лесния път…
— В организмите на тези същества има малко повече човешки протеин, голяма работа… — проточи Мелани.
— В началото и аз мислех така — въздъхна Кевин. — Но в един момент ме обзеха съмнения и пуснах едно запитване в Интернет… Интересуваше ме дали някой знае какви други гени се съдържат в късото разклонение на Хромозома 6… Намери се такъв. Според него в тази структура се съдържа значително количество гени на развитието. И оттогава насам ме измъчва мисълта, че всъщност не зная какво съм създал…