— Отвратително! — потръпна Лори.
— Не, наистина — ухили се Джак. — Аз лично предпочитам удавниците пред жертвите на огнестрелни рани.
— При този ще се срещнеш и с двете — поклати глава Лори и вписа името му в долния край на формуляра.
— Прекрасно — рече Джак и отиде да надникне зад рамото й.
— Предполагаем изстрел от упор в горния десен квадрант — прочете тя.
— Звучи ми все по-вълнуващо — кимна Джак. — Как се казва жертвата?
— Никой не знае. Това е част от предизвикателството, защото главата и китките липсват…
Джак пое папката, седна на бюрото и я разгърна. Информацията, доколкото я имаше, беше дело на асистент-патолога Джанис Джегър.
Трупът бил открит във водите на Атлантическия океан, източно от Кони Айлънд. Това сторили момчетата от Бреговата охрана, чийто катер дебнел с изключени светлини, по сигнал за контрабанда на наркотици. Катерът им буквално се блъснал в трупа. Предполагало се, че той принадлежи на анонимния информатор, който е бил разкрит и ликвидиран от трафикантите.
— Тук няма кой знае какво — промърмори Джак.
— Значи предизвикателството става още по-голямо… Джак спусна крака от бюрото и се насочи към асансьора. — Хайде, сръдльо — подвикна към Вини той, без да се обръща. — Времето тече…
На прага почти се сблъска с Лу Солдано, който се беше устремил към машината за кафе.
— Господи! — отскочи той, но част от кафето му все пак се разплиска на пода. — Сбъркал си професията, приятел… Би трябвало да опиташ кариера в отбора на „Ню Йорк Джайънтс“!
— Извинявай, но наистина се нуждая от порция ободрително — промърмори лейтенантът.
Спряха пред плота. Джак избърса сакото си с книжна салфетка, а Лу напълни догоре една голяма пластмасова чаша с кафе. Поднесе я към устните си с трепереща ръка, сръбна голяма глътка и едва след това добави сметана и захар.
— През последните два дни ми се разгони фамилията! — простена той.
— В цикъл на запой ли си? — попита съчувствено Джак. Лицето на детектива беше покрито с гъста четина, яката на измачканата му синя риза беше разкопчана, а връзката — разхлабена. Торбестият му шлифер в стил „Коломбо“ изглеждаше така, сякаш беше спал с него.
— Де да беше запой — изръмжа той. — През последните две нощи ми се събират не повече от два-три часа сън… — Пристъпи към бюрото, каза „здрасти“ на Лори и тежко се отпусна на стола до нея. — Нещо ново по случая Франкони? — вдигна глава Лори.
— Нищо, което да задоволи капитана, началника на отдела и шефа на полицията — навъсено рече Лу. — Бъркотията е страхотна, положително ще падат глави… Особено при нас, в отдел „Убийства“, ако не направим бърз пробив…
— Не е ваша грешката, че някой е видял сметката на Франкони — подхвърли Лори.
— Кажи това на комисаря — въздъхна Лу, отпи глътка кафе и попита: — Имате ли нещо против, ако запаля? — После, зърнал изражението на Джак, побърза да махне с ръка: — Добре де, забрави… Не знам защо зададох тоя тъп въпрос. Вероятно съм изпаднал в състояние на временна лудост…
— Какво открихте? — попита Лори. Тя добре знаеше, че преди да бъде назначен в отдел „Убийства“, Лу беше работил известно време в отдел „Организирана престъпност“. Това го правеше най-подходящият следовател по делото Франкони.
— Удар на фамилията Вакаро, в това няма никакво съмнение — отвърна Лу. — Всички информатори са единодушни по този въпрос. Ние също очаквахме подобен ход, особено след като Франкони прие да ни сътрудничи. Но засега разполагаме единствено с оръжието на престъплението и нищо повече…
— То би трябвало да ви помогне — отбеляза Лори.
— Не в такава степен, в каквото си мислиш — поклати глава Лу. — И друг път сме откривали оръжието на престъплението след удар на мафията… Това го намерихме на един покрив срещу ресторант „Позитано“ — пушка „Ремиигтън“ 30-ти калибър с оптически мерник. От магазина й липсваха два патрона, а на покрива бяха открити две празни гилзи.
— Отпечатъци?
— Изтрити — поклати глава Лу. — Въпреки това момчетата от криминологията продължават да я изследват.
— Какво научихте от балистичната експертиза? — обади се Джак.
— Че пушката е собственост на някакъв вманиачен ловец от Минло Парк. И както можеше да се очаква, спряхме дотам. Оказа се, че предния ден къщата му е била разбита, а единствената липсваща вещ е именно тази пушка…
— И какво ще правите сега? — попита Лори.
— Продължаваме да разследваме уликите. Все още не сме разпитали всички информатори и се молим нещо отнякъде да изскочи. А вие, приятели? Имате ли идея как трупът е напуснал почтеното ви заведение?
— Още не, но съм се заела лично — мрачно го информира Лори.