— Сцената ви чака, маестро — подвикна Вини, приключил с подготовката на аутопсията.
Джак обърна гръб на осветената рамка и пристъпи към масата. Трупът беше призрачно бял под ярката светлина на луминесцентните лампи. Беше доста закръглен и очевидно отдавна не беше ходил на почивка в Карибите.
— Ако използвам част от любимата ти терминология, бих казал, че тоя тип не е очаквал служебно повишение — подхвърли Вини.
Джак се усмихна. Черният хумор на Вини беше сигурен признак, че е възстановил душевното си равновесие и вече не се цупи заради инцидента с вестника.
Макар и измито от продължителния престой в солената вода, тялото изглеждаше зле. Многобройните дупки от сачми в горната част на корема съвсем не бяха единствените поражения по него. Освен липсващите китки и глава, по торса и бедрата се виждаха широки рани с назъбени краища.
— Рибите май са си направили банкет — отбеляза Джак.
— О, моля те! — сбърчи нос Вини.
Огнестрелните рани бяха причинили тежки увреждания на вътрешните органи. През дупките се виждаха червата и част от единия бъбрек. Джак повдигна едната ръка и огледа оголената кост.
— Трион — рече той.
— А какви са тези широки прорезни рани? — попита Вини. — Сякаш някой се е опитал да го нареже като коледна пуйка!
— Едва ли — поклати глава Джак. — Според мен го е блъснала лодка, а раните са причинени от витлото…
Започна външния оглед на трупа с изострено внимание. Беше наясно, че при толкова много травми лесно може да пропусне някое по-незабележимо нараняване. Работеше бавно и час по час спираше, за да направи някоя снимка. И търпението му беше възнаградено — в основата на шията, в непосредствена близост до ключицата, откри малка кръгла дупчица. Подобна дупчица имаше и в лявата страна на корема, малко под гръдния кош.
— Какво е това? — попита Вини.
— Не знам. Някакви прободни ранички…
— Колко изстрела е имало в корема, според теб?
— Трудно е да се каже — поклати глава Джак.
— Тези типове са взели всички мерки да му видят сметката, а?
Половин час по-късно Джак беше готов да пристъпи към същинската аутопсия. Вратата се отвори и в залата се появи Лори. Беше без скафандър, само по халат и маска над носа и устата. Този факт накара Джак да застане нащрек, просто, защото знаеше, че младата жена е изключително стриктна по отношение на вътрешните правила.
— Престоят му във водата не е бил много дълъг — отбеляза тя, изправила се пред масата. — Липсват признаци на разлагане…
— Гмурнал се е, колкото да се освежи — ухили се Джак.
— Господи, каква рана! — прошепна Лори, втренчила очи в огромната дупка на корема. — А тези, прорезните, май са от витло…
Джак се изправи.
— Я кажи какво си намислила — рече той. — Не си дошла да ми помагаш, нали?
— Не — призна младата жена. — Имам нужда от морална подкрепа…
— За какво?
— Калвин току-що ме направи на нищо… Онзи Майк Пасано му се е оплакал, че съм го обвинила в съучастие в кражбата на трупа. Представяш ли си? Калвин беше бесен, а ти знаеш, че аз не обичам конфронтациите. В крайна сметка успя да ме разреве, за което се намразих, разбира се…
Джак изпусна въздуха от гърдите си. Направи усилия да измисли нещо друго, освен „нали ти казах“, но нищо не му дойде на ум.
— Съжалявам — едва чуто промърмори той.
— Благодаря — усмихна се Лори.
— Проляла си няколко сълзи, голяма работа — рече успокоително той. — Няма нужда да се самобичуваш…
— В такива моменти се мразя! — въздъхна тя. — Държа се безкрайно непрофесионално!
— На твое място не бих се чувствал така — рече той. — Всъщност често завиждам на хората, които могат да плачат. Имам чувството, че малко сълзи назаем няма да ми навредят…
— Когато кажеш! — кимна с усмивка тя. Тези думи на Джак потвърдиха това, което отдавна подозираше; запечатаната в душата му мъка е главното, което му пречи да бъде щастлив. — Надявам се, че това ще сложи край на малкия ти кръстоносен поход — подхвърли той.
— Нищо подобно! Гневът на Калвин потвърждава всичките ми подозрения. Двамата с Бингъм явно се готвят да напъхат под килима този инцидент и да се държат така, сякаш нищо не се е случило!
— Стига, моля те! — простена Джак. — Това с Калвин е само началото! Ако не престанеш, скоро ще се сблъскаш с далеч по-големи неприятности!
— Това ми е пределно ясно — отвърна Лори. — Спести ми лекциите, дошла съм при теб за подкрепа.
Джак въздъхна толкова силно, че пластичната маска пред лицето му за момент се замъгли.
— Добре, казвай какво искаш…