Дежурният оператор съобщи, че всеки момент ще го свърже с господин Маршал. В слушалката се разнесе пукот на статично електричество, сред който изплува сънливият глас на Кевин.
— Наистина ли се обажда Тейлър Кабот? — пожела да се осведоми той.
— Помниш ли човек на име Карло Франкони? — пренебрегна въпроса му Тейлър.
— Разбира се.
— Днес го застреляха. Аутопсията ще бъде утре сутринта, в Ню Йорк. От теб искам да разбера дали няма да имаме проблеми…
Насреща настъпи тишина. Тейлър изгуби търпение и се приготви да почука на вилката за дежурния, но гласът на Кевин го спря:
— Да, може да имаме проблеми…
— При аутопсията е възможно да се разбере за какво става въпрос, така ли?
— Възможно е — отвърна Кевин. — Не бих казал, че е много вероятно, но е възможно.
— Това не ми харесва! — отсече Тейлър, прекъсна линията и почука на дежурния в „ГенСис“. Човекът се отзова веднага и Тейлър го уведоми, че иска незабавна връзка с доктор Реймънд Лайънс.
Ню Йорк
— Извинете — прошепна келнерът. Изправен от лявата страна на доктор Лайънс, той търпеливо изчака кратката пауза в разговора между доктора и младата му русокоса асистентка Дарлийн Полсън, която от известно време насам беше и негова любовница. Самият Лайънс беше висок и слаб мъж на около петдесет с благородно посивяла коса и патрицианска осанка — истински герой на сапунена опера. — Съжалявам, че ви безпокоя, но спешно ви търсят по телефона — добави келнерът. — Да ви донеса ли безжичния телефон, или предпочитате да говорите от рецепцията?
Сините очи на Реймънд Лайънс нерешително се местеха от красивото, но безизразно лице на Дарлийн към почтително приведената фигура на келнера, чието обслужване отговаряше напълно на високата оценка на ресторант „Ореол-26“ в авторитетния наръчник „Дзагат“. Лицето му видимо помръкна.
— Мога да кажа, че не сте на разположение — услужливо подхвърли келнерът.
— Не, донесете безжичния апарат — взе решение Реймънд. Нямаше никаква представа кой може да го търси по спешност. Отдавна вече не упражняваше професията си, тъй като му бяха отнели лиценза след шумен скандал със здравни осигуровки на „Медикеър“, от които беше печелил цели дванадесет години. — Ало? В гласа му се долови издайническо потрепване.
— Обажда се Тейлър Кабот. Имаме проблем.
Реймънд замръзна на мястото си, веждите му се сбърчиха. Тейлър набързо му разказа за инцидента с Карло Франкони и краткия си разговор с Кевин Маршал.
— Тази операция е ваша! — раздразнено приключи той. — Искам да ви предупредя, че малките камъчета могат да обърнат колата. Появят ли се неприятности, веднага ще анулирам сделката! Не искам лоша слава, затова вземете нещата в свои ръце!
— Но какво мога да направя? — объркано промърмори Реймънд.
— Честно казано, не знам — отвърна Тейлър. — Но измислете нещо и действайте бързо!
— При мен нещата вървят отлично — успя да подхвърли Реймънд. — Днес следобед се свързах с една лекарка от Лос Анджелис, чиито пациенти са цял куп кинозвезди и богати бизнесмени от Западното крайбрежие. Тя прояви голям интерес и иска да открием филиал в Калифорния…
— Май не ме разбрахте! — заплашително изръмжа Тейлър.
— Ако проблемът с Франкони не бъде решен, няма да има никакви филиали! Затова действайте! Разполагате с дванадесет часа!
Рязкото изщракване накара Реймънд да хвърли един объркан поглед на слушалката, сякаш тя беше виновна за прекъсването на разговора. Келнерът напусна мястото си в ъгъла, пое апарата от ръката му и дискретно се оттегли.
— Неприятности? — попита Дарлийн.
— Господи, Боже мой! — раздразнено възкликна Реймънд. Това не бяха обикновени неприятности, това беше потенциална катастрофа! Молбата за възстановяване на лиценза му беше безнадеждно потънала из дебрите на бюрократичната система, тази работа беше всичко, на което можеше да се надява… Пет години се бори, за да задвижи нещата до сегашния етап, не можеше да позволи всичко да отиде по дяволите!
— Какво има? — попита Дарлийн, пресегна се през масата и свали ръката му от устата.
Реймънд набързо й разказа за предстоящата аутопсия на Карло Франкони и повтори заплахите на Тейлър Кабот да прекрати операцията.
— Няма да я прекрати — успокоително рече Дарлийн. — Точно сега тя започна да дава добри пари…
Реймънд мрачно се изсмя.
— За хора като Кабот и „ГенСис“ няма такова понятие като „добри пари“ — въздъхна той. — Ще я прекрати като нищо! Още помня колко усилия бяха необходими, за да го убедя…
— Значи трябва да попречиш на аутопсията — подхвърли Дарлийн.
Реймънд заби поглед в лицето й. Знаеше, че иска да му помогне, но тази жена никога не беше го привличала с умствените си качества. Преглътна избухването си и саркастично подхвърли: