— По телефона споменах, че възникна нов проблем — прошепна Реймънд, опря лакти на масата и се приведе напред.
— Цял съм слух — разпери ръце Вини.
Реймънд накратко му описа ситуацията около Синди Карлсън. Наблегна на факта, че всички самоубийци подлежат на задължителна аутопсия, изключения не се правят за никого.
Дебелият излезе иззад бара и донесе кафетата. Вини го изчака да се върне обратно и да затрака с чашите, след това вдигна глава:
— Става въпрос за дъщерята на Олбрайт Карлсън, така ли? — попита той. — Прочутият брокер от Уолстрийт?
— Да — кимна Реймънд. — Това прави ситуацията особено важна. Ако момичето се самоубие, вестниците ще раздухат историята до небето. А в Съдебна медицина ще подходят към случая с подобаващо внимание.
— Разбирам — кимна Вини и отпи глътка кафе. — Но какво точно очаквате от нас?
— Не бих искал да правя конкретни предложения — нервно преглътна Реймънд. — Но вие сам разбирате, че ще изпаднем в ситуация, идентична с тази при случая Франкони…
— Значи искате това 16-годишно момиче просто да изчезне, така ли? — небрежно подхвърли Вини.
— Ами… Тя вече е направила два опита за самоубийство. И в този смисъл ние ще й направим една услуга…
Вини се засмя, дръпна от цигарата си и прокара длан по гладко сресаната си коса. Тъмните му очички не слизаха от лицето на Реймънд.
— Голям чешит си, докторе — промърмори той. — Това мога да ти го призная…
— Бих могъл да ви предложа още някакъв гратисен период… — смутолеви Реймънд.
— Много щедро от твоя страна — кимна Вини. — Но знаеш ли какво, док… Това няма да е достатъчно. Ще ти призная, че тази операция нещо започва да ми писва; Ако не беше проблемът с бъбрека на Вини-младши, сигурно щях да си поискам парите обратно, а после — всеки по пътя си… Вече усещам последиците от първата услуга, която ви направих. Онзи ден се обади братът на жена ми, той е собственик на погребална агенция „Сполето“. Доста е притеснен, тъй като някоя си доктор Лори Монтгомъри го засипала с куп неприятни въпроси. Случайно да я познаваш?
— Не — поклати глава Реймънд.
— Хей, Анджело — извърна се към бара Вини. — Я ела за малко…
Анджело се плъзна от високото столче и пристъпи към сепарето.
— Седни — покани го Вини. — Искам да разкажеш на нашия доктор за Лори Монтгомъри…
Реймънд се премести по-навътре, за да направи място на Анджело. Обзе го чувство на дискомфорт.
— Лори Монтгомъри е умна и упорита жена — рече с дрезгавия си глас Анджело. — Иначе казано — трън в задника.
Реймънд избягваше да гледа обезобразеното от белези лице на бандита. Очите му под тежките клепачи бяха прорязани от червени жилки.
— Преди няколко години Анджело имаше вземане-даване с въпросната Монтгомъри — поясни Вини. — Анджело, разкажи на Реймънд какво научи днес, след телефонното обаждане от погребалната агенция…
— Свързах се с Вини Амендола, наше момче в моргата — започна бандитът. — Според него Лори Монтгомъри заявила на всеуслушание, че ще направи всичко възможно, за да открие как е изчезнал трупът на Франкони. Излишно е да казвам, че момчето беше много разтревожено…
— Виждаш ли, док? — тежко го изгледа Вини. — Направихме ти услуга, а сега сме изправени пред сериозен проблем…
— Много съжалявам — промърмори Реймънд.
— Това ни връща на въпроса с вноските — продължи Вини. — При създалите се обстоятелства считам, че те просто трябва да отпаднат. Казано с други думи — отсега нататък никакви вноски за мен и Вини-младши…
— Но аз отговарям пред доста хора от корпорацията-майка — простена Реймънд.
— Това си е твоя работа — отсече Вини. — Ще им обясниш, че става въпрос за нормални разходи, свързани с бизнеса… — На лицето му се появи широка усмивка: — Хей, ако си достатъчно умен, ще можеш дори да си ги приспаднеш от данъците!
Реймънд потръпна. Бяха го притиснали в ъгъла.
— Добре — тихо рече той.
— Благодаря — моментално стана галантен Вини. — Мисля, че нещата могат да се уредят. Ще станем нещо като делови партньори. Надявам се, че разполагаш с адреса на Синди Карлсън…
Реймънд измъкна от джоба си визитката на доктор Левиц. Вини преписа адреса и му я подаде обратно, а листчето побутна към Анджело.
— Енгълууд, Ню Джърси — прочете го на глас бандитът.
— Има ли проблем?
Анджело поклати глава.
— Значи всичко е уредено — рече Вини и хвърли предупредителен поглед по посока на Реймънд: — Надявам се това да е последният ти проблем, докторе. Просто защото уреждайки въпроса с вноските, ти вече нямаш какво да предложиш.