Няколко минути по-късно Реймънд вече беше на тротоара. Погледна часовника си и усети, че трепери. Часът беше пет, скоро щеше да се мръкне. Изправи се на бордюра и започна да маха на преминаващите таксита. КАКВО НЕЩАСТИЕ, мрачно си рече той. Налагаше се да открие начин за издръжката на двойниците на Вини Доминик и сина му, при това за дълги години напред…
Едно такси спря, той скочи вътре и даде адреса си. Почувства се по-добре в момента, в който неаполитанският ресторант изчезна от погледа му. Реалните разходи по издръжката на двойниците са незначителни, рече си той. Животните се разхождат на изолираното си островче и нищо не им пречи. А сега, след като проблемът със Синди Карлсън бъде решен, ситуацията ще претърпи коренна промяна…
Влезе в апартамента си в значително по-добро настроение, но то изчезна в мига, в който Дарлийн сухо съобщи, че на два пъти са го търсили от Африка.
— За какво? — попита със свито сърце Реймънд, моментално усетил нещо особено в гласа на младата жена.
— Има добри и лоши новини — поясни Дарлийн. — Добрите дойдоха от хирургическия екип. Състоянието на Хоръс Уинчестър е толкова добро, че трябва да се приготвиш за прибиране на пациента и хирургическия екип…
— А лошите новини? — изгледа я продължително Реймънд.
— Обади се Зигфрид Шпалек. Говореше със заобикалки. Имал някакъв проблем с Кевин Маршал…
— Какъв проблем?
— Отказа да ми обясни — рече Дарлийн.
Реймънд си спомни последния си разговор с Кевин. Изрично го беше предупредил да не предприема необмислени действия. Дали не е сторил точно това? Проблемът на Шпалек положително има нещо общо с онзи глупав стълб дим, за който бяха разговаряли…
— Шпалек иска ли да го потърся тази вечер? — попита на глас той.
— Когато се обади, при тях е било единадесет вечерта. Каза, че ще се чуете утре сутринта…
Реймънд въздъхна. Това означаваше, че през цялата нощ няма да мигне от тревога. Няма ли край, Господи?
Единадесета глава
Кого, Екваториална Гвинея, 5 март 1997 г. 23.30 ч.
Тежката метална врата в горния край на стълбите с грохот се отвори. От пролуката проникна бледа светлина. Две секунди по-късно светнаха голите крушки, окачени в редица по тавана на коридора. През решетките на килията Кевин получи възможност да види своите спътници. Кандис и Мелани бяха присвили очи под внезапната ярка светлина.
По гранитните стъпала се разнесоха тежки стъпки, миг по-късно се показа масивната фигура на Зигфрид Шпалек. На крачка зад него вървяха Камерън Макайвърс и Мустафа Абуд, началник на мароканския контингент.
— Най-сетне се появихте и вие, господин Шпалек! — остро рече Мелани. — Настоявам да бъда освободена оттук веднага, в противен случай ви чакат сериозни неприятности!
Кевин се намръщи. Не това беше начинът на разговор със Зигфрид Шпалек, особено пък за хора в тяхното положение. Бяха ги натикали в отделни килии в мазето на общинската сграда. Вонящи, тъмни и потискащо горещи дупки с миниатюрни прозорчета, които гледаха към вътрешната проветрителна шахта на сградата. Те бяха зарешетени, но без стъкла, и това осигуряваше свободен достъп в килиите на всякакви насекоми и паяци. Тримата затворници бяха принудени да стоят изправени в средата на своите килии, сковани от ужас при звука на невидими пълзящи гадинки, главно защото миг преди осветлението да бъде изключено, бяха зърнали няколко доста внушителни на вид тарантули. Възможността свободно да разговарят помежду си беше единственото им удобство.
Най-тежки бяха първите пет минути от вечерната им авантюра. Миг след прекратяването на автоматичната стрелба, Кевин и двете жени бяха заслепени от лъчите на силни прожектори. А когато очите им свикнаха с ярката светлина се оказа, че са обградени от отряд гвинейски войници, които бяха насочили калашниците си в главите им, а на лицата им грееха зловещи усмивки. Неколцина от тях бяха достатъчно дръзки, за да смушкат жените с автоматите си.
Опасявайки се от най-лошото, тримата не направиха никакъв опит за съпротива. Сковани от ужас, те очакваха автоматичната стрелба да се поднови при първото им по-рязко движение, този път с фатална точност.
Войниците с жестоки лица се оттеглиха едва след появата на неколцина марокански охранители. Кевин нито за миг не беше допускал, че едрите араби с мрачни физиономии ще се окажат техни спасители, но на практика стана точно така. Те натовариха тримата нарушители в собствения му джип и ги откараха в своето караулно помещение, разположено в непосредствена близост до Животинския център. Там ги натикаха в помещение без прозорци, а няколко часа по-късно ги прехвърлиха в стария градски затвор.