— Това отношение е недопустимо! — продължаваше да фучи Мелани.
— Напротив — поклати глава Шпалек. — Мустафа ме увери, че сте били третирани с пълно уважение.
— Какво уважение?! — извика Мелани. — Стреляха по нас с автомати, след което ни натикаха в тази отвратителна дупка!
— Никой не е стрелял по вас — възрази Шпалек. — Отправени са били няколко предупредителни изстрела във въздуха и това е всичко. А вие сте нарушили една от най-стриктните забрани, които действат в Зоната. Всички знаят, че достъпът до Изла Франческа е строго забранен!
Комендантът направи знак на Камерън, който извади огромен ключ и отвори килията на Кандис. Тя побърза да се измъкне навън и започна да изтръсква дрехите си. Беше все още облечена в болничния си халат.
— Моля за вашето извинение — каза галантно Зигфрид. — Предполагам, че сте била подведена от нашите научни работници с постоянно местожителство тук. Сигурен съм, че дори не сте чувала за ограничителните правила, които действат в Зоната…
Камерън отвори килията на Мелани, а след това и тази на Кевин.
— В момента, в който научих за задържането ви, направих опит да се свържа с доктор Реймънд Лайънс — обърна се към тях Зигфрид. — Исках да се посъветвам с него относно създадената ситуация. За съжаление него го нямаше и затова бях принуден да взема решението си сам. Освобождавам ви на ваша лична отговорност, с надеждата, че вече осъзнавате колко сериозно е било нарушението ви. Според законите на Екваториална Гвинея то може да бъде тълкувано като тежко криминално престъпление.
— О, я стига глупости! — гневно процеди Мелани.
Кевин неволно потръпна. Беше сигурен, че ако тази жена не си държи езика зад зъбите, Зигфрид ще се ядоса и ще ги върне обратно в килиите. Добродушието едва ли фигурираше сред основните черти на характера му.
Мустафа пристъпи крачка напред и му подаде някакви ключове.
— Колата ви е отвън, на паркинга — каза той със силен френски акцент. Кевин ги пое. Ръката му трепереше толкова силно, че ключовете зазвънтяха. — Сигурен съм, че утре по някое време ще успея да се свържа с доктор Лайънс — добави Шпалек. — След което ще разговарям с вас… А сега сте свободни.
Мелани понечи да каже нещо, но за своя огромна изненада Кевин я сграбчи за ръката и я повлече към гранитните стъпала.
— За днес грубиянщините ми стигат! — изфуча младата жена и направи опит да се отскубне.
— Ще говорим в колата! — процеди през стиснати зъби Кевин и продължи да я побутва към изхода.
— Каква нощ, Господи! — оплака се Мелани, успя да освободи ръката си и тръгна нагоре.
Кевин пропусна Кандис пред себе си. Горе се озоваха в някаква канцелария, в която се бяха разположили четирима гвинейци във военни униформи. Лицата им бяха почтителни, вероятно поради присъствието на коменданта на Зоната, началника на сигурността и командира на мароканския отряд. Бяха застани мирно, с преметнати през рамо автомати. При вида на Кевин и двете жени в очите им се появи видимо объркване. Мелани се спря и им показа среден пръст, но Кевин побърза да я изтика навън.
— Моля те, не ги провокирай! — примоли се полугласно той. Така и не разбра дали войниците не разбраха жеста й, или бяха твърде смутени, за да реагират. Но така или иначе, никой от тях не хукна с насочено оръжие подире им — както очакваше…
Стигнаха до колата. Кевин отвори дясната врата и Кандис побърза да се качи. Но Мелани нямаше подобни намерения.
— Дай ключовете! — извърна се към него тя. В очите й гореше бясно пламъче.
— Какво?! — погледна я с недоумение Кевин.
— Дай ключовете, казах! — повтори все така гневно младата жена.
Опасявайки се от нов скандал, Кевин побърза да се подчини. Мелани скочи зад кормилото, а той се настани отзад. Не го беше грижа кой ще кара, единственото му желание беше час по-скоро да се разкарат оттук.
Мелани запали мотора, натисна педала на газта докрай и джипът се стрелна напред с пронизително свирене на гумите.
— За Бога, Мелани! — простена Кевин. — Не карай толкова бързо!
— Ядосана съм! — кратко го осведоми младата жена.
— Добре де, то си личи отдалеч…
— Все още нямам намерение да се прибирам — добави Мелани. — Но с удоволствие ще ви закарам…
— Къде ще ходиш? — учуди се Кевин. — Наближава полунощ!
— Отивам в Животинския център! — отсече Мелани. — Нямам никакво намерение да се примирявам с подобно отношение и ще направя всичко възможно да разбера какво става в тая шибана компания!
— Какво ще търсиш в Центъра? — учуди се Кевин.
— Ключовете за шибания мост! — отсече Мелани. — Вече не става въпрос за обикновено любопитство. Ще ида там и ще разбера всичко!