— Всъщност, не очаквам да имаме проблеми — подхвърли Мелани. — Кабинетът на Бъртрам Едуардс е в административното крило, което по това време на денонощието е абсолютно пусто. Но за всеки случай ще се отбием в съблекалните. Искам да облечете по една манта с емблемата на Животинския център, ясно? Така няма да предизвикате съмнения, просто, защото сега не е време за външни посещения…
— Идеята е добра — кимна Кандис.
— Добре — каза в слушалката Бъртрам и извърна поглед към светещите цифри на будилника до леглото, които показваха дванадесет и четвърт. — След пет минути ще бъда в кабинета ти.
После спусна крака на пода и отметна мрежата против комари.
— Проблеми ли има? — надигна се на лакет жена му Триш.
— Някаква дреболия — успокои я Бъртрам. — Ще се върна след половин час, а ти не се разсънвай…
Затвори вратата на спалнята след себе си и едва тогава включи осветлението на дрешника. Облече се бързо, обзет от сериозно безпокойство. Нямаше представа какво се е случило, но Зигфрид никога досега не го беше търсил след полунощ.
Навън беше светло като ден, благодарение на пълнолунието. По небето се гонеха сребристо-сиви облачета, а натежалият от влага въздух беше абсолютно неподвижен. Откъм джунглата долиташе обичайната нощна какафония: жужене, съскане и резки животински крясъци. С течение на времето Бъртрам дотолкова беше свикнал с нея, че изобщо не я забелязваше.
Качи се в колата, въпреки че от сградата на кметството го деляха едва няколкостотин метра. Така щеше час по-скоро да задоволи любопитството, което нетърпимо го глождеше. На площада цареше необичайно оживление. Обикновено ленивите войници изглеждаха нащрек, стиснали автоматите си в ръце. Неколцина от тях проследиха появата на колата му с нескрито безпокойство. Бъртрам скочи на асфалта и тръгна към входа. През спуснатите капаци на прозорците в кабинета на Зигфрид се процеждаха тънки ивици светлина. Влезе в предверието, прекоси тъмната канцелария на Аурелио и отвори вратата на кабинета.
Зигфрид седеше на обичайното си място, краката му бяха върху плота на масивното бюро. В здравата му ръка се поклащаше тумбеста чаша за коняк. На плетения стол срещу него седеше началникът на охраната Камерън Макайвърс със същата чаша в ръка. Единствената светлина в помещението идваше от свещника-череп върху бюрото. Издължените сенки придаваха на кабинета вид на някаква странна менажерия.
— Благодаря, че се отзова на поканата ми в този късен час — рече с обичайния си акцент Зигфрид. — Какво ще кажеш за глътка бренди?
— Ще ми трябва ли? — попита Бъртрам и придърпа един от ратановите столове до бюрото.
— Малко бренди никога не е излишно — засмя се Зигфрид.
Камерън стана да го обслужи. Беше жилав шотландец с гъста брада и видимо червен нос, който имаше слабост към алкохол от всякакъв вид, но най-вече към родното си шотландско уиски. Той мълчаливо напълни една тумбеста чашка, подаде я на Бъртрам и се върна на мястото си.
— Обикновено ме вдигат посред нощ само когато някое животно се разболее — промърмори Бъртрам, отпи една глътка бренди и я завъртя в устата си. — Но тази вечер имам предчувствието, че става въпрос за нещо съвсем друго…
— Предчувствието ти е вярно — кимна Зигфрид. — Преди всичко трябва да ти благодаря за предупреждението относно Кевин Маршал. То се оказа абсолютно основателно и съвсем навременно. Помолих Камерън да го постави под наблюдение като използва част от мароканските наемници. И се оказа, че тази вечер Маршал е предприел пътуване до Изла Франческа, в компанията на Мелани Бекет и една от операционните сестри.
— По дяволите! — изруга Бъртрам. — Нима са стигнали до острова?
— Не — поклати глава Зигфрид. — Поиграли са малко с надуваемия сал, като преди това са разговаряли с Алфонс Кимба…
— Бесен съм! — изфуча Бъртрам. — Не обичам някой да се приближава до острова, още по-малко пък да разговаря с този пигмей!
— И аз — кимна Зигфрид. — Къде са сега?
— Пуснахме ги да си вървят. Но преди това се погрижихме здравата да ги стреснем. Мисля, че скоро няма и да помислят да повторят тази екскурзия…
— Само това ми липсваше! — плачливо се оплака Бъртрам. — Не ми стига, че проклетите боноби са се разделили на две самостоятелни групи!
— Това е по-сериозно от разделянето на животните — поклати глава Зигфрид.
— И двете са сериозни! — извика Бъртрам. — Съществува реална опасност не само да затормозим операцията, но и изцяло да я прекратим! Настоявам да преразгледаме идеята ми за затварянето им в клетки и връщането им обратно в Центъра! Клетките вече са там и няма да имаме никакви трудности. По този начин ще улесним и улова…