Идеята да прибере животните и да ги постави под постоянно наблюдение му хрумна в момента, в който разбра, че те са се разделили на две самостоятелни стада. Зигфрид обаче се възпротиви. В един момент Бъртрам дори се колебаеше дали да не се свърже директно с шефа си в Кембридж, Масачузетс… Отказа се само защото не искаше да безпокои ръководството на „ГенСис“ с дребни локални проблеми.
— По този въпрос разговорите са приключени! — отряза го Зигфрид. — Животните остават на острова, както беше решено още в началото. Но след инцидента с Кевин Маршал започвам да се безпокоя за моста…
— Той е заключен — отвърна Бъртрам.
— А къде са ключовете?
— В кабинета ми.
— Мисля, че трябва да ги прехвърлим тук, в моята каса — поклати глава Зигфрид. — Много от твоите подчинени имат достъп до кабинета ти, включително Мелани Бекет…
— Може би имаш право — колебливо отвърна Бъртрам.
— Радвам се — кимна Зигфрид. — Значи ще ги донесеш тук. Колко са?
— Не знам точно. Четири, или пет…
— Искам ги тук — настоя Зигфрид.
— Няма проблем — кимна Бъртрам.
— Много добре — рече Зигфрид, свали краката си от бюрото и стана: — Да вървим. Аз ще дойда с теб.
— Сега ли? — изненадано го погледна другият.
— Не отлагай днешната работа за утре — ухили се комендантът. — Нали така казвате вие, американците? Сънят ми ще бъде далеч по-спокоен като знам, че ключовете са в сейфа.
— Имате ли нужда от мен? — обади се Камерън.
— Не — отказа Зигфрид. — Ние с Бъртрам ще се справим и сами…
Кевин се огледа в голямото стенно огледало, окачено на стената между двете редици металически шкафчета. Проблемът с тези комбинезони винаги е един и същ, рече си той. Малките номера са прекалено малки, а средните — прекалено широки. Наложи се да навие ръкавите на горната част и да подвие крачолите на долната.
— Още ли не си готов, по дяволите? — подвикна откъм коридора Мелани.
— Идвам — отвърна Кевин, затвори шкафчето с цивилните си дрехи и побърза да излезе.
— Уж жените се туткали повече при преобличане! — навъсено го изгледа тя.
— Не знаех кой размер да избера — поясни Кевин.
— Някой срещна ли те вътре?
— Не. Нямаше жива душа.
— Това е добре. Женската съблекалня също беше празна. А сега да вървим. — Направи им знак да я последват и пое нагоре по стълбите: — За да стигнем оттук до административното крило, ще се наложи да прекосим част от лечебницата. Мисля да се държим по-далеч от първия етаж, където са разположени спешното отделение и шоковата зала. Там винаги има хора. Ще минем през родилното отделение, което е на втория етаж. И да ни види някой, винаги мога да кажа, че проверявам състоянието на пациентите си.
— Умно — кимна Кандис.
Скоро стигнаха площадката на втория етаж. В коридора срещу нея срещнаха първия от дежурните служители. Човекът с нищо не показа учудване от факта, че вижда Кевин и оперативната сестра в сградата, при това посред нощ. Само кимна с глава и отмина.
— Стана лесно — прошепна Кандис.
— Заради униформеното облекло — кимна Мелани. Завиха наляво, бутнаха една остъклена врата и се озоваха в къс, ярко осветен коридор. От двете му страни имаше бели, немаркирани врати. Мелани открехна една от тях, надникна вътре и побърза да затвори.
— Една от пациентките ми — поясни с усмивка тя. — Горила от низините, която е почти готова за екстракция на овулирана яйцеклетка. При високото хормонално ниво, което поддържаме по изкуствен начин, повечето животни са прекалено възбудени и неспокойни, но тази си спи като къпана…
— Може ли да я видя? — попита Кандис.
— Предполагам — сви рамене Мелани. — Но не вдигай шум и не прави рязки движения…
Двете жени се шмугнаха в стаята, а Кевин остана навън, придържайки вратата открехната.
— Няма ли да свършим това, за което сме дошли? — нервно попита той.
Мелани сложи пръст на устните си.
В помещението имаше четири огромни клетки, но заета беше само една. В нея сладко спеше едра горила, свила се на кълбо върху купчина слама. Осветлението беше намалено до крайност, електрическата крушка на тавана едва мъждукаше. Кандис хвана преградните пръчки и внимателно се приведе напред. За пръв път виждаше горила отблизо. Ако имаше желание, би могла дори да я докосне.
В следващия миг горилата изведнъж се събуди, скочи на крака и с мълниеносно движение разтърси клетката. После отскочи назад, нададе пронизителен писък и започна да барабани с юмруци по дъсчения под.
Кандис издаде вик на ужас и отскочи назад. Мелани успя да я подхване.