— Какво да ти кажа… — проточи Тед. — Стана ми толкова мъчно за теб, че почти бяха решил да фалшифицирам резултатите… — Засмя се и отскочи назад, за да избегне финтовото движение на Джак, насочено към корема му.
Телефонът рязко иззвъня. Джак направи знак на Тед да почака и вдигна слушалката.
— Какво? — грубо попита той.
— Мен ме няма — подвикна Чет, плъзна се покрай Тед и се насочи към вратата.
Джак слушаше напрегнато. Досадата по лицето му бавно се смени с интерес. Кимна на няколко пъти, после прикри мембраната с длан и се извърна към Тед:
— Почакай само минутка! — После махна ръката си и каза: — Да, разбира се. След като ЦООН препоръчва Европа, сигурно ще опитаме и там… — Погледна стенния часовник и добави: — Вярно, че там сега е нощ, но все пак опитай… Остави слушалката и поясни:
— Беше Барт Арнолд… Накарах го да впрегне целия криминологичен отдел за издирване на скорошна чернодробна трансплантация…
— Какво е ЦООН? — попита Тед.
— Център за обмен на органи към ООН — поясни Джак.
— И какво?
— Нищо — поклати глава Джак. — Барт провери дори клиниките, които извършват подобни трансплантации…
— Може би наистина не е трансплантация — рече Тед. — Двата теста, на които подложих пробата, са почти стопроцентови. Няма начин да покажат случайна съвместимост.
— Аз продължавам да съм убеден, че е именно трансплантация — тръсна глава Джак. — Какъв е смисълът да изрежеш един черен дроб, само за да го поставиш обратно?
— Сигурен си, така ли?
— Абсолютно!
— Изглежда този случай се радва на изключителното ти внимание — отбеляза Тед.
Джак издаде къс, презрителен смях.
— Обещах си да разреша тази загадка, независимо какво ще ми струва — поясни той. — Ако не успея, ще престана да се уважавам. Трансплантациите на черен дроб не са чак толкова много… Искам да кажа, че ако се проваля сега, спокойно мога да забравя всичко научено…
— Ясно — въздъхна Тед. — Ще ти кажа какво мисля да направя… Ще прибягна до теста с полимаркер, който се използва за сравнение на отделни зони от хромозомите 4, 6, 7, 11 и 19. Случайната съвместимост при него е едно на милиард. А за собствено успокоение ще повторя ДК-алфа теста, както върху чернодробната проба, така и върху останалите вътрешни органи на пациента. Искам да бъда напълно сигурен, че не става въпрос за случайна съвместимост…
— Ще ти бъда безкрайно задължен — трогнато промърмори Джак.
— Мисля да започна веднага — добави Тед. — Така резултатите ще станат известни още утре.
— Ей, на това му се вика приятел! — усмихна се Джак и протегна ръка с дланта нагоре.
Тед шумно я плесна със своята.
След като Тед си тръгна, Джак отново включи осветлението на микроскопа. Имаше чувството, че замразената проба под окуляра му се подиграва като непрекъснато му предлага нови и странни детайли. Беше я изследвал толкова дълго, че очите го боляха.
Облегна се назад и огледа недовършените заключения, пръснати на купчини върху бюрото. И при най-консервативна оценка бройката им положително беше някъде около тридесет. Това беше доста повече от обикновено. Писмената дейност съвсем не беше силната му страна, а когато се изправеше пред някой труден за разрешаване случай, лавината от папки буквално заплашваше да го погълне.
От устата му излетя сподавена ругатня. После се оттласна от бюрото и свали пилотското си яке от пирона на вратата. Достатъчно, рече си той. Сега ми трябва едно хубавичко физическо натоварване, което изключва всякаква мисъл. Точно това, което предлагаше кварталната баскетболна площадка…
От моста „Джордж Вашингтон“ се разкриваше наистина великолепна гледка към панорамата на Ню Йорк. Франко Понти час по час извръщаше глава, за да й се наслади и все не успяваше. По това време на денонощието трафикът беше изключително тежък. Франко беше зад волана на един краден форд, с който се придвижваше по посока на Енгълууд, Ню Джърси. До него седеше Анджело Фачоло, вперил равнодушен поглед пред себе си. И двамата бяха с ръкавици.
— Погледни наляво — не се стърпя Франко. — Каква гледка! Всичките тези светлини са невероятни! Вижда се целият кипящ от живот остров, чак до Статуята на свободата!
— Виждал съм го — мрачно из боботи Анджело.
— Какво ти става? — извърна се да го погледне Франко. — Държиш се така, сякаш са ти изяли десерта!
— Не ми харесва тая работа! — избухна Анджело. — Същото стана, когато Черино превъртя и заповяда на мен и Тони Руджерио да прекосим целия шибан град с подобно поръчение! Мисля, че ние трябва да изпълняваме обичайните си задачи, да се срещаме и работим с обичайните хора!