— Какво ще правим сега? — попита Анджело. — Не можем да останем тук. Откакто отбихме от главния път, не сме срещнали нито една кола!
Франко включи на скорост. Анджело беше прав. Забавят ли се още малко тук, несъмнено ще привлекат вниманието и някой ще се обади в полицията. Вече бяха минали покрай един от глупавите знаци, на които пишеше КВАРТАЛНА ОХРАНА, а зад него се мяркаха типове, облечени в дълги дъждобрани, под които положително криеха по някоя карабина…
— Дай да видим какво можем да разберем за онова 16-годишно пиленце — промърмори Анджело. — Къде ходи на училище, по какво си пада, кои са приятелчетата й… Но до къщата няма да припарваме в никакъв случай!
Франко изсумтя в знак на съгласие. В момента, в който се готвеше да натисне газта, пред къщата се появи някаква фигура. Бяха прекалено далеч, за да се разбере дали принадлежи на мъж или на жена.
— Някой излезе — рече той.
— Забелязах — кимна Анджело.
Фигурата се спусна по каменните стъпала и пое по алеята.
— Доста е дебела — отбеляза Франко.
— И води куче — добави Анджело.
— Пресвета Дево! — възкликна миг по-късно Франко. — Та това е момичето!
— Не вярвам — поклати глава Анджело. — Никога не става толкова лесно… Наистина ли мислиш, че това е Синди Карлсън?
Замълчаха и смутено гледаха как момичето бавно се приближава към тях, сякаш беше решило да ги поздрави. Пред него подтичваше малък пудел с шоколадова козина и вирната нагоре опашчица с топка накрая.
— Какво ще правим? — попита Франко. Не очакваше отговор на въпроса си, а просто разсъждаваше на глас.
— Да пробваме номера с полицията — подхвърли Анджело. — При него грешка няма…
— Добра идея — кимна Франко и протегна длан:
— Я дай оная полицейска значка от Озоун Парк…
Анджело бръкна в горното джобче на елегантното си сако „Бриони“ и извади значката, скрита в плоско кожено калъфче.
— Ти оставаш в колата — рече Франко. — Няма смисъл да я плашим с бандитската ти мутра.
— Благодаря за комплимента — мрачно изръмжа Анджело. Той беше изключително придирчив към външния си вид и хвърляше щури пари за дрехи, в напразен опит да компенсира недостатъците на лицето си. А те никак не бяха малко: неравни дупки от дребна шарка, прекарана като дете, тежка форма на акне като пубертет, плюс изгаряния трета степен, получени в резултат на една експлозия преди пет години. По ирония на съдбата тази експлозия стана благодарение на Лори Монтгомъри…
— Не бъди толкова чувствителен, де — ухили се Франко и го шляпна по темето. — Знаеш, че всички те обичаме, въпреки външния ти вид на герой от филм на ужасите!
Анджело мълчаливо отмести ръката му. Само двама души на този свят имаха право да говорят на тема външния му вид: Франко и шефът, Вини Доминик… Но дори и те трябваше да внимават.
Момичето беше на няколко крачки от уличното платно. Беше облечено в розово скиорско яке, което я правеше да изглежда още по-дебела. Лицето й беше доста подпухнало, с ясно видими следи от акне. Косата й беше права, разделена на път точно в средата.
— Случайно да ти прилича на Мария Проволоне? — хапливо подхвърли Анджело.
— Много смешно — промърмори Франко и слезе от колата.
— Извинете — извика възможно най-любезно той. Гласът му прозвуча като скърцане на трион, вероятно, защото пушеше още от осемгодишна възраст. — Случайно да сте известната Синди Карлсън?
— Кой се интересува? — попита момичето и спря на няколко крачки от уличното платно. Кучето вдигна крак край един от стълбовете на портала.
— Ние сме от полицията — отвърна Франко и вдигна значката така, че осветлението от уличната лампа да попадне върху лакираната й повърхност. — Разследваме поведението на няколко от местните момчета и вярваме, че вие можете да ни помогнете…
— Така ли? — недоверчиво го изгледа Синди.
— Абсолютно — кимна Франко. — Бихте ли се приближили, за да поговорите с колегата ми?
Синди огледа улицата в двете посоки, въпреки че през последните пет минути не беше минала нито една кола. После дръпна каишката на кученцето и прекоси платното.
Франко направи крачка встрани, давайки й възможност да се наведе над страничното стъкло от страната на Анджело. След това хвана главата й и с рязко движение я блъсна в колата. Синди издаде сподавен писък, но Анджело беше готов и бързо я укроти. Тежката му длан легна върху устата й. В същото време Франко издърпа каишката от ръцете й, ритникът му отпрати пуделчето на няколко метра встрани. После скочи зад волана, включи на скорост и рязко потегли.
Лори беше приятно изненадана от себе си. След получаването на видеозаписа с убийството на Франкони, тя се залови с писмена работа и дълго не вдигна глава. В резултат купчината с приключени аутопсии в десния край на бюрото придоби внушителни размери. Придърпа табличката с последните хистологични проби и продължи работа. Този случай също щеше да бъде приключен в рекорден срок. Наведе се над микроскопа, но в същия миг някой почука по рамката на отворената врата.