— Ало… След час и половина на корта, усилията да пробяга по стълбите до вратата на апартамента изсмукаха и последната енергия от мускулите му.
— Не ми казвай, че току-що влизаш след дълга игра! — екна в мембраната гласът на Лори. — Минава девет — факт, който означава, че се разминаваш с обичайната си програма…
— Прибрах се едва в седем и половина — задъхано обясни Джак и избърса потта от лицето си.
— Което означава, че още не си ял, нали?
— Това е вярно — кимна той.
— Лу ми е дошъл на гости, ще си правим спагети — съобщи Лори. — Защо не се включиш?
— Няма смисъл да ви развалям купона — закачливо отвърна Джак и с изненада установи, че сърцето му се свива от внезапен пристъп на ревност. Отдавна знаеше за кратката авантюра между Лу и Лори, сега неволно се запита дали няма да стане свидетел на нейното продължение.
Същевременно си даваше сметка, че няма право на подобни чувства, просто поради собственото си нежелание да бъде интимен не само с Лори, но и с всяка друга жена. След трагичната загуба на семейството си изобщо не беше сигурен, че иска отново да се изложи на подобна душевна болка. Но беше длъжен да признае пред себе си, че самотата му тежи, а компанията на Лори му е изключително приятна.
— Никакъв купон няма да развалиш! — сопнато го увери младата жена. — Планираме да похапнем, нищо повече. Но имаме нещо, което със сигурност би желал да видиш. Нещо, което ще те изненада дотам, че вероятно ще пожелаеш сам да се ритнеш в задника… Ние самите сме доста развълнувани от него.
— Така ли? — попита Джак с внезапно пресъхнала уста. В слушалката долетя приглушеният смях на Лу и той изведнъж си помисли, че знае за какво става въпрос: ще му покажат годежни пръстени, защото Лу най-сетне се е решил да й направи предложение!
— Идваш ли? — настоя Лори.
— Късно е — смутолеви той. — Освен това трябва да взема душ…
— Хей, старче — появи се гласът на Лу. — Вдигай си задника и идвай! Изгаряме от нетърпение да видиш нещо!
— Добре — предаде се Джак. — Вземам един душ и след четиридесет минути съм при вас…
— Окей, старче, чакаме те.
Джак бавно остави слушалката.
— Старче ли? — озадачено промърмори той. Подобни епитети не бяха в стила на Лу, вероятно вече е на седмото небе…
— Не знам как да ти оправя настроението — отчаяно въздъхна Дарлийн. Беше си облякла чисто нова копринена нощничка, но Реймънд дори не я забелязваше. Лежеше на дивана с торбичка лед на челото и плътно стиснати клепачи.
— Сигурен ли си, че не искаш да хапнеш? — попита младата жена. Беше висока над метър и седемдесет и пет, с изрусена коса и щедри форми, точно два пъти по-млада от Реймънд със своите двадесет и шест години. Бяха се запознали в един уютен бар в Ийст Сайд, който носеше странното име „Зала за търгове“. Тогава Дарлийн се подвизаваше като фотомодел. Реймънд отмести леда и отвори очи.
— Не съм гладен, стомахът ми се е свил на топка — промърмори той. — Толкова ли е трудно да разбереш подобно нещо?
— Не знам защо си толкова разстроен — въздъхна Дарлийн. — Току-що онази докторка от Лос Анджелис телефонира, за да приеме офертата ти. А това означава, че скоро сред клиентите ни ще фигурират и филмови звезди. Би трябвало да празнуваме…
— Проблемът няма нищо общо с бизнеса — промърмори Реймънд и отново затвори очи. — Той си върви като по часовник. Но неприятностите съвсем не са за подценяване. Първо Франкони, а сега и тоя смахнат Кевин Маршал… — Умишлено премълча за задочния проблем със Синди Карлсън, за който не желаеше дори да мисли.
— Но защо все още се косиш за Франкони? — учуди се Дарлийн. — Този проблем отдавна е разрешен.
— Я по-добре иди да гледаш телевизия! — не успя да скрие раздразнението си Реймънд. — Остави ме да си страдам на спокойствие!
— Какво ще кажеш за препечена филийка със сирене? — отказа да се подчини Дарлийн.
— Остави ме на мира! — изкрещя Реймънд и се надигна до седнало положение. Продължаваше да притиска леда към зачервеното си лице, очите му бяха страдалчески изцъклени.
— Добре де, мога да позная кога съм нежелана — наду се Дарлийн и тръгна да излиза. В този момент телефонът иззвъня. — Аз ли да вдигна? — погледна към Реймънд тя.
Той кимна. Каза й да говори от кабинета, но да се оправя сама. Ако търсят него да каже, че не е тук и не знае кога ще се върне.