— Мен ме заблудиха раните от ловна пушка, които Франкони не можеше да има — тръсна глава Лори. — А и фактът, че обезглавеният труп е бил открит чак край Кони Айлънд. Ако го бяха извадили от Ийст Ривър, вероятно щях да си помисля други неща…
— И аз бях заблуден от същото — рече Джак. — А когато открих, че раните от пушката са били причинени след смъртта, съсредоточих цялото си внимание върху черния дроб. Между другото, Лу, случайно да знаеш дали Франкони се е подлагал на трансплантация на черен дроб?
— Не знам такова нещо — поклати глава полицаят. — Години наред беше болнав, но никога не съм се интересувал от какво. Не съм чувал за никакви трансплантации…
— Ако не му е присаден, черен дроб, значи удавникът няма нищо общо с него! — отсече Джак. — Въпреки липсата на категорично потвърждение от ДНК-тестовете, аз съм твърдо убеден, че удавникът е получил черен дроб от донор!
— С какво друго можете да докажете, че удавникът и Франкони са едно и също лице? — попита Лу.
— Чрез кръвна проба от майката — отвърна Лори. — У всеки от нас съществуват митохондриални ДНК, които наследяваме само от майка си. По тях веднага ще разберем дали удавникът е Франкони. Убедена съм, че майка му ще се съгласи, защото именно тя дойде да го идентифицира…
— Жалко, че при приемането на трупа са пропуснали да го вкарат в рентгена — въздъхна Джак. — Това щеше да ни свърши цялата работа…
— Вкарали са го! — възбудено извика Лори. — Току-що разбрах, че Марвин му е направил снимки!
— Тогава къде са те, по дяволите?
— Бингъм ги е взел. Трябва да са в кабинета му.
— Предлагам да направим кратка разходка до моргата! — надигна се Джак. — Искам веднага да изясня този въпрос!
— Кабинетът на Бингъм сигурно е заключен — възрази Лори.
— Е, в такъв случай ще прибегнем до някой по-творчески подход…
— Амин! — прекръсти с, е Лу. — Това може би ще се окаже пробивът, който ми трябва!
Приключиха с храната, почистиха кухнята (по изричното настояване на Джак и Лу), след което скочиха в първото свободно такси и потеглиха към моргата. Там проникнаха през товарната рампа и се насочиха право към канцеларията на дежурните.
— Господи! — изненада се Марвин, зърнал на прага си Лори и Джак. По това време на денонощието в сградата никога не бяха се появявали двама патолози едновременно. — Природно бедствие ли е настъпило?
— Къде са санитарите? — попита Джак.
— Когато за последен път надникнах в бокса, бяха там — сви рамене младежът. — Не, сериозно, какво става?
— Идентификационна криза — промърмори Джак и поведе групата към залата за аутопсии.
Открехна вратата и надникна. Санитарите наистина бяха там и старателно забърсваха пода с меки парцали, окачени на дълги пластмасови дръжки.
— Предполагам, че разполагате с ключ от кабинета на шефа — изправи се пред тях Джак.
— Естествено — промърмори Дарил Фостър, натрупал почти тридесет години стаж в сградата на Съдебна медицина. Колегата му Джим О’Донъл беше сравнително нов.
— Трябва да влезем там. Ще дойдеш ли да ни отвориш?
— Шефът не обича да му се влиза в кабинета — колебливо отвърна Дарил.
— Аз отговарям — изпъчи се Джак. — Става въпрос за спешен случай. А с нас е и лейтенант-детектив Лу Солдано от Централното полицейско управление, който ще внимава да не задигнем нещо…
— Не знам — продължаваше да се колебае човекът. Беше очевидно притеснен и с нищо не показа, че оценява чувството за хумор на Джак.
— Тогава ми дай ключа — протегна ръка Джак. — По този начин няма да се намесваш. С очевидно нежелание Дарил откачи два ключа от голямата си верижка и му ги подаде.
— Единият е за външния офис, а другият — за кабинета на доктор Бингъм…
— След пет минути ти ги връщам — увери го Джак. Дарил не отговори.
— Според мен бедният човек доста се смути — отбеляза Лу, докато се возеха в асансьора към горния етаж.
— Когато Джак е в действие, всички реагират така — отбеляза Лори.
— Бюрокрацията ме вбесява — промърмори навъсено Джак. — Не мога да разбера какво ще търсят рентгеновите снимки в кабинета на шефа!
В бърза последователност отключи двете врати и щракна осветлението на кабинета на Бингъм.
Помещението беше просторно. Масивното писалище беше разположено между високите френски прозорци вляво и огромна библиотека вдясно. На дългата заседателна маса бяха пръснати учебни пособия, включително подвижна черна дъска и портативен екран за рентгенови снимки.
— Къде ще ги търсим? — озърна се Лори.
— Надявах се да ги открием окачени на екрана, но не ги виждам там — промърмори Джак. — Ти се поогледай наоколо, а аз ще се заловя с бюрото.