— Правилно — кимна Мелани, вдигна телефона и поиска да я свържат със стаята на Кандис. Русокосата сестра вдигна едва на третото позвъняване. Вероятно беше заспала.
— Ние с Кевин отиваме на острова — обяви без прелюдии Мелани. — Искаш ли да дойдеш, или предпочиташ да останеш тук?
— Какви ги дрънкаш? — нервно се обади Кевин.
Мелани му направи знак да мълчи.
— Кога? — попита Кандис.
— Веднага след като се появиш тук. Ние сме в лабораторията на Кевин.
— Най-малко след половин час, защото искам да взема един душ — обяви Кандис.
— Чакаме те — приключи разговора Мелани.
— А бе ти луда ли си? — нахвърли се върху нея Кевин. — Трябва да изчакаме малко, не бива веднага да хукваме към проклетия остров!
— Това момиче не мисли така! — заби пръст в гърдите си Мелани. — Колкото по-скоро го направим, толкова по-добре. Ако Бъртрам разбере, че му липсва един ключ, положително ще смени ключалката и тогава сме заникъде! Освен това те са убедени, че ние сме парализирани от ужас. Незабавната ни реакция ще ги хване неподготвени.
— Мисля, че не съм готов за подобно нещо — поклати глава Кевин.
— Така ли? — проточи Мелани. — А кой беше безкрайно разтревожен от собственото си творение? Тук е мястото да добавя, че вече съм наистина разтревожена. Тази сутрин получих нови косвени доказателства, потвърждаващи твоите опасения.
— Какви доказателства?
— Отбих се в клетките за бонобо — отвърна младата жена. — Разбира се предпазливо, без да привличам вниманието… Цял час се лутах, но все пак открих една майка с новородено…
— И? — Кевин изобщо не беше сигурен, че иска да чуе това, което щеше да последва.
— През цялото време малкото бонобо ходеше на задните си крака — точно като теб и мен! — гневно проблеснаха тъмните очи на Мелани. — Поведение, което в научните среди наричат поведение на ДВУКРАКО същество!
Кевин кимна и отмести очи от лицето й. Гневната нотка в гласа й допълнително го изнервяше, просто защото усилваше собствените му страхове.
— Длъжни сме да определим статуса на тези същества! — отсече Мелани. — А единственият начин да го направим, е като отидем при тях, на място!
Кевин кимна.
— Приготвих сандвичи — махна към книжната торбичка Мелани. — По тази причина считай, че отиваме на пикник…
— Аз също открих нещо обезпокояващо тази сутрин — промърмори Кевин. — Ела да ти покажа… — Придърпа един стол към компютърния терминал, направи знак на Мелани да седне и се настани пред клавиатурата. На екрана се появиха графичните очертания на Изла Франческа.
— Програмирах компютъра така, че да следи позициите на всичките 73 бонобо в реално време — поясни той. — А след това компресирах данните и ги пуснах на висока скорост. Виж какво се получи… — Мишката щракна, програмата влезе в действие. Само за няколко секунди малките червени точици се подредиха в строго определена геометрична форма.
— Приличат на следи, оставени от многобройни пилета — отбеляза Мелани.
— С изключение на тези двете — рече Кевин и посочи точиците с големината на главички от карфица.
— Не са се придвижили кой знае колко — кимна Мелани.
— Точно така — рече Кевин. — Същество номер 60 и същество номер 67. — После бръкна в чекмеджето си и измъкна релефната карта, която беше взел от кабинета на Бъртрам. — Локализирах същество номер 60 на малка полянка, южно от Лаго Хипо… Според картата там няма растителност.
— Имаш ли някакво обяснение?
— Почакай малко… Следващото ми действие беше да очертая един квадрат трийсет на трийсет метра — точно там, където локализирах същество номер 60… Нека ти покажа какво се получи…
Няколко натискания на клавиши и програмата отново се активира. Червената лампичка на същество номер 60 остана неподвижна, с размерите на карфица.
— Изобщо не е помръднало — отбеляза Мелани.
— Страхувам се, че е така — кимна Кевин.
— Да не е заспало?
— Толкова късно сутринта? — вдигна вежди Кевин. — Да не говорим, че при този мащаб апаратурата би регистрирала дори повдигането и отпускането на гърдите му…
— Добре де, но какво прави след като не спи?
— Не знам — сви рамене Кевин. — Може би е открило начин да свали компютърния си чип…
— И през ум не ми мина подобна възможност! — ахна Мелани. — Но това е ужасно!
— Другата възможност е бонобото да е мъртво — въздъхна Кевин.
— Едва ли — поклати глава Мелани. — Говорим за млади животни в отлично физическо състояние. Освен това живеят в среда без естествени врагове, а храната им е в изобилие.