— Не знам — въздъхна Кевин. — фактът е твърде обезпокоителен. Ще трябва да го проверим на място.
— Питам се дали Бъртрам е запознат с този факт — вдигна глава Мелани. — Той без съмнение е доста обезпокоителен за програмата като цяло…
— Предполагам, че трябва да го уведомя…
— Не преди да се върнем от нашата малка експедиция — възрази Мелани.
— Това е ясно — кимна Кевин. — Откри ли нещо друго чрез тази програма в реално време?
— И още как! — кимна Кевин. — Вече съм напълно сигурен, че използват пещерите… Виж!
Смени координатите на релефната карта и на екрана се появи графиката на скалист хълм. После поиска от компютъра да проследи собствения му двойник — бонобо номер 1.
Мелани гледаше как червената точка описа пълен кръг около хълма, след което изчезна. Тези действия се повториха, а после и потретиха.
— Принудена съм да се съглася — кимна младата жена. — Действително изглежда така, сякаш двойникът ти изчезва и се показва от скалите…
— Според мен трябва да направим всичко възможно, за да видим двойниците си директно — въздъхна Кевин. — Те са най-възрастните в групата и ако някое животно се държи като хуманоид, то без съмнение ще е някое от тях…
— Побиват ме тръпки само при мисълта, че ще го видя! — направи гримаса Мелани. — Но на острова няма да разполагаме с достатъчно време, за да си търсим двойниците… Това все пак са цели двадесет квадратни километра!
— Няма проблем, аз разполагам с уреда, който използват за улов — отвърна Кевин, след това стана и донесе локатора, който му беше дал Бъртрам.
Мелани остана смаяна от действието на портативното апаратче.
— Но къде още се бави това момиче? — сепна се тя и погледна часовника си. — Исках да направим посещението си във времето на обедната почивка!
— Зигфрид да ти се е обаждал тази сутрин? — попита Кевин.
— Не, обади ми се Бъртрам — отвърна Мелани. — Беше бесен! Каза, че е разочарован от мен, представяш ли си? Може би очакваше да се разплача!
— Даде ли ти някакво обяснение за пушека?
— О, да — кимна младата жена. — Надълго и нашироко ми обясни как Зигфрид изпратил на острова някаква бригада да строи мост и да изгори натрупалите се отпадъци. Сторил го без негово знание…
— Ясно — кимна Кевин. — На мен пък ми позвъни Зигфрид, малко след девет… Предложи ми същата история, а после каза, че и доктор Лайънс бил разочарован от нас. Току-що разговаряли по телефона…
— Ще се разплача! — направи гримаса Мелани.
— Според мен това за бригадата си е чиста измислица — отбеляза Кевин.
— Естествено. Бъртрам час по час се хвали, че знае всичко за острова, а после изведнъж се оказва, че е пропуснал цяла бригада… Мисли ни за вчерашни. Кевин се изправи, пристъпи към прозореца и отправи поглед към Изла Франческа, който едва се очертаваше на хоризонта.
— Сега пък какво има? — попита Мелани.
— Зигфрид — отвърна той. — Спомних си заплахата му да приложи гвинейските закони срещу нас. Не мислиш ли, че говореше сериозно?
— Не, по дяволите! — тръсна глава Мелани.
— Откъде си толкова сигурна? Лично мен този човек ме плаши…
— Ако бях гражданка на тази страна, щеше да плаши и мен — кимна Мелани. — Но ние сме американци и докато се намираме на територията на Зоната, за нас важат добрите стари американски закони. Уволнението е най-тежкото наказание, което ни заплашва. А лично аз, както вече споменах снощи, не съм сигурна, че няма да го приема като избавление. Напоследък идеята да се прибера в Манхатън ми се струва все по-приемлива…
— Защо и аз не мога да мисля като теб — въздъхна Кевин.
— Днешните ти игри с компютъра потвърдиха ли, че бонобите продължават да живеят на две отделни групи? — смени темата Мелани.
— Да — кимна Кевин. — По-голямата се върти около пещерите. Тя включва предимно възрастни животни, включително нашите двойници. Втората група обитава горите северно от Рио Дивизо, състои се от по-млади животни. Но сред тях е третото по възраст бонобо — двойникът на Реймънд Лайънс.
— Любопитно — вдигна глава Мелани.
— Здравейте — втурна се в лабораторията Кандис. — Нали не съм закъсняла? Дори не подсуших косата си… — Вместо обичайната опашка, влажната й коса се спускаше право надолу.
— Справи се много добре — увери я Мелани. — Включително и през нощта, защото си проявила достатъчно здрав разум да поспиш. Докато аз самата се чувствам напълно разнебитена.
— Обади ли ти се Зигфрид Шпалек? — погледна я с любопитство Кевин.
— О, да — кимна Кандис. — Събуди ме някъде към девет и половина. Дано да е имало смисъл…