— Видя ли това? — попита Джак и потупа първа страница.
— Видял съм го.
Джак потисна желанието си да коригира неправилния в граматическо отношение отговор и попита:
— Изненадан ли си? Искам да кажа, вчера мина ли ти през ума, че аутопсираме именно Франкони?
— Не. Откъде накъде?
— Просто питам…
— Нищо подобно не ми е минало! — отсече Вини. — А сега ми дай вестника! Защо не свикнеш да си купуваш, вместо да четеш моя?
Джак се изправи, бутна вестника по посока на помощника си и награби обемистата папка на Джанис.
— Напоследък нещо хич те няма — подхвърли той. — Може би трябва да ти дадем малко отпуска. Съвсем си заприличал на стар мърморко…
— По-добре мърморко, отколкото скръндза, който се стиска за един вестник! — отсече Вини и започна да подрежда разбърканите от Джак страници.
Джак пристъпи към машината и напълни чашата си догоре с ароматно кафе. Занесе я на бюрото, отпи една глътка и се зарови в многобройните болнични документи на Франкони. Искаше да придобие обща представа за здравословното му състояние и по тази причина потърси медицинските заключения при изписване. Джанис се оказа права: пациентът е постъпвал за болнично лечение на чернодробни усложнения, предизвикани от хепатит, с който се е заразил в Неапол, Италия.
Появи се Лори. Зърнала Джак зад бюрото, тя дори забрави да съблече палтото си и го попита чул ли е новината. Той отвърна утвърдително и посочи вестника в ръцете на Вини.
— Ти ли свърши тази работа? — попита тя и започна да сваля палтото си.
— Какво имаш предвид?
— Ти ли подхвърли на медиите информацията, че удавникът и Франкони са едно и също лице?
— Нима допускаш подобно нещо? — изненадано се усмихна Джак. — Защо бих го направил?
— Не знам, снощи беше много възбуден — отвърна Лори. — Не исках да те обиждам, но съм изненадана, че новината се разпространи толкова бързо…
— Аз също съм изненадан — рече Джак. — Може би Лу е свършил тая работа…
— Наистина ли си изненадан?
— Какво искаш да кажеш? — обидено я погледна Джак.
— Миналата година именно ти направи информацията за чумата обществено достояние…
— Тогава беше друго! — повиши тон Джак. — Трябваше да се спасяват хора!
— Добре де, не се ядосвай — кимна примирително Лори. — Какви случаи имаме за днес?
— Още не съм погледнал — призна Джак. — Но купчината папки е сравнително малка, затова имам една молба: днес да ме освободиш от аутопсии. Пиши го „книжен ден“, който всъщност ще бъде ден на проучвания…
Лори се наведе и преброи папките.
— Само десет случая, няма проблем — кимна тя. — Самата аз мисля да направя само една, а след това ще се опитам да разбера как тялото на Франкони е напуснало това заведение… Колкото повече мисля по този въпрос, толкова по-силно става убеждението ми, че това е било вътрешна работа…
Зад гърба им се разнесе странен шум, последван от звучна ругатня. Обърнаха се и видяха, че Вини е скочил на крака, а кафето му се беше разляло по масата и панталоните му.
— Внимавай с това момче — рече Джак. — Пак е в отвратително настроение.
— Добре ли си, Вини? — подвикна Лори.
— Добре съм — отвърна младежът и сковано се насочи към машината за кафе, където стояха и салфетките.
— Нещо съм объркан — промърмори Джак и погледна към Лори: — Защо имам чувството, че появата на Франкони те интересува повече от изчезването му?
— Това е така поради откритията ти по време на аутопсията — рече Лори. — Отначало бях убедена, че някой е отмъкнал трупа от чиста злоба, просто да го лиши от достойно погребение. Но сега мисля, че това е направено, за да бъде унищожен черният му дроб. Шантава работа! Мислех, че разкриването на загадката по изчезването е предизвикателство към умствените ни способности и нищо повече. Но сега съм убедена, че сторим ли това, ще открием и извършителя…
— Започвам да разбирам какво е имал предвид Лу, когато спомена за невероятните ти асоциативни способности — кимна с уважение Джак. — След изчезването на Франкони аз лично поддържах становището, че въпросът ЗАЩО е много по-важен от въпроса КАК… Но ти направи връзката между тях.
— Точно така — кимна Лори. — Въпросът КАК ще ни накара да се запитаме КОЙ е извършителят, а когато го открием, той ще даде отговор на въпроса ЗАЩО…
— Мислиш, че е забъркан служител на Центъра, така ли?
— Страхувам се, че е точно така — кимна Лори. — Не виждам как другояче би могъл да изчезне трупът…
След разговора със Зигфрид, мозъкът на Реймънд най-сетне отстъпи пред химическите съединения, съдържащи се в двете хапчета приспивателно. Сънят му през останалата част от нощта беше дълбок и непробуден. Усети се едва когато Дарлийн дръпна завесите и слънчевите лъчи нахлуха в стаята. Часът беше осем сутринта и младата жена изпълняваше молбата му да го събуди.