— По-добре ли си, скъпи? — попита тя и оправи смачканата му възглавница.
— Да — изграчи Реймънд, въпреки че беше доста замаян от приспивателните.
— Направила съм ти любимата закуска — рече Дарлийн, взе малкия плетен поднос от бюрото и внимателно го постави в скута на Реймънд.
Очите му пробягаха по подноса. Прясно изстискан портокалов сок, две ивици бекон с яйце, препечена филийка и чаша кафе. До всичко това беше поставен сгънат на две сутрешен вестник.
— Какво ще кажеш? — гордо се усмихна Дарлийн.
— Прекрасно — кимна Реймънд, протегна шия и я целуна по бузата.
— Извикай ме когато свършиш кафето — рече тя и се отправи към вратата. — Веднага ще ти донеса още…
Реймънд намаза препечената филийка с масло и с детинско удоволствие отпи от портокаловия сок. За него ароматът на бекон с яйца беше най-хубавата сутрешна миризма. Отхапа един залък и разтвори вестника.
Ахна, част от храната попадна в дихателната му тръба и го принуди да се закашля. Плетеният поднос с трясък се преобърна на пода.
Дарлийн се появи тичешком, видя какво е станало и безпомощно закърши ръце. Реймънд продължаваше да кашля, лицето му стана доматено червено.
— Вода! — изстена между два пристъпа той.
Дарлийн се стрелна към банята и се върна с чаша вода. Той успя да отпие една глътка. Беконът с яйце, който беше лапнал, лежеше на стройна купчина върху завивката.
— Добре ли си? — попита Дарлийн. — Да викам ли „Бърза помощ“?
— Задавих се — изграчи Реймънд и докосна адамовата си ябълка.
Пет минути по-късно състоянието му беше относително стабилизирано. Гърлото му пареше, а гласът му стана прекалено дрезгав.
— Видя ли вестника? — попита той.
Младата жена поклати глава и той побърза да го разгърне върху леглото.
— О, Боже! — простена Дарлийн.
— О, Боже я! — иронично натърти той. — Няма ли пак да ме попиташ защо се безпокоя за Франкони? — Ръката му яростно смачка вестника.
— Какво ще правиш сега? — попита Дарлийн.
— Предполагам, че ще се срещна с Вини Доминик — въздъхна Реймънд. — Нали той беше този, който ме уверяваше, че трупът е изчезнал завинаги? Телефонният звън го накара да подскочи.
— Да се обадя ли? — попита Дарлийн.
Реймънд кимна с глава, нямаше представа кой може да го търси толкова рано. Младата жена вдигна слушалката, послуша известно време, после каза едно „почакайте“ и сложи длан върху мембраната:
— Доктор Уолтър Андерсън — обяви с усмивка тя. — Взел е решение да се включи в програмата!
Реймънд шумно изпусна въздуха от гърдите си. До този момент изобщо не осъзнаваше, че е затаил дъх.
— Кажи му, че сме много доволни от решението, но аз ще му се обадя по-късно — разпореди се той.
Дарлийн изпълни заповедта и бавно остави слушалката.
— Една добра новина, все пак — отбеляза тя.
Реймънд разтърка челото си.
— Защо всичко не върви толкова гладко, колкото бизнесът? — простена той.
Телефонът отново иззвъня и Дарлийн вдигна слушалката. Усмивката й бързо помръкна. Отново сложи длан върху мембраната и съобщи, че се обажда Тейлър Кабот.
Реймънд с усилие преглътна. Раздразненото му гърло беше пресъхнало. Отпи от чашата с вода и пое слушалката.
— Здравейте, сър… Гласът му беше дрезгав и малко писклив.
— Обаждам се от колата си и няма да навлизам в подробности — рече Кабот. — Току-що научих, че отново се е появил проблем, който считахме за решен. Всичко, което съм ви казал в тази връзка, остава в сила. Надявам се, че разбирате…
— Разбира се, сър — проскърца Реймънд. — Ще направя всичко въз…
Млъкна и с недоумение погледна слушалката в ръката си. Кабот беше затворил.
— Само това липсваше! — простена той. — Кабот заплашва да прекрати операцията! — Стъпи на килима и навлече халата си. Вчерашното главоболие започна да се завръща.
— Отивам да потърся телефона на Вини Доминик — обяви той и с въздишка добави: — Май ще ми трябва още едно чудо…
В осем часа Лори и останалите дежурни патолози вече бяха в „бокса“ и започваха планираните аутопсии. Джак остана в залата за идентификации, потънал в четене на медицинския картон на Франкони. В един момент погледна часовника си, скочи на крака и се насочи към стаята на криминолозите. Искаше да попита защо началникът им — старши криминологът Барт Арнолд днес не е на работа, но с изненада установи, че човекът си е на мястото.
— Джанис не ти ли каза да ми се обадиш? — попита без прелюдии Джак. Двамата с Барт бяха достатъчно близки, за да си пестят любезностите.