Джак отвори вратата с чувството на обреченост. Преди година, в разгара на епидемията от острозаразни болести, вече беше имал шанса да се запознае с избухливия характер на директора.
— Влизай и сядай! — посрещна го намръщено Бингъм.
Джак се подчини и зае стола срещу писалището. През последните години Бингъм беше видимо остарял и изглеждаше на повече от своите шейсет и три години. Очите му зад очилата с телени рамки се заковаха върху лицето на Джак. Въпреки увисналата гуша и нездравия цвят на кожата, те бяха все така умни и проницателни.
— Тъкмо започвах да вярвам, че си улегнал! — изръмжа заплашително той.
Джак замълча. Беше решил да отваря уста само ако му бъдат отправени директни въпроси.
— Мога ли да попитам защо го направи? — продължи със същия заплашителен тон Бингъм.
— От любопитство — сви рамене Джак. — Бях развълнуван, не можех да чакам…
— Любопитство значи! — прогърмя Бингъм. — По същия начин се оправда и миналата година, когато пренебрегна изричната ми заповед да не се мяркаш в манхатънската ДБ!
— Значи съм последователен — не се стърпя Джак.
— Ето го и нахалството! — простена с отчаяние Бингъм. — Ти май наистина не си се променил!
— О, напротив — поклати глава Джак. — Станал съм доста по-добър на баскетбол.
Вратата се отвори и в кабинета влезе Калвин. Скръстил ръце пред гърдите си, огромният мъж се изправи зад него като някакъв бодигард.
— Не мога да се оправям с него! — оплака му се Бингъм. — Нали каза, че поведението му било по-търпимо?
— До този епизод наистина беше — въздъхна Калвин и сведе тежък поглед към лицето на Джак: — Най-много ме дразни фактът, че отлично знаеш какви са правилата тук: всяка информация за дейността на Центъра излиза или от доктор Бингъм, или от Отдела за връзки с обществеността! Точка! А вие, касапите, си държите устата затворена! Нашата работа винаги е политизирана, по тази причина не желаем лоша реклама в печата!
— Искам прекъсване! — прибягна до баскетболната терминология Джак. — Тук нещо се разминаваме и май имаме предвид различни неща…
— Разминаваме се и още как! — мрачно поклати глава Бингъм.
— Искам да кажа, че става въпрос за недоразумение — поясни Джак. — Мислех, че ще бъда порицан, защото взех ключовете за кабинета ви от санитарите и измъкнах рентгеновите снимки на Франкони…
— Не, по дяволите! — ревна Бингъм и насочи показалец в лицето му:
— Става въпрос за информацията, която си подхвърлил на медиите. За прелюбопитния факт относно завръщането на изчезналия труп! Какво си въобразяваш, бе човече! Нима мислиш, че така ще направиш кариера?!
— Стоп! — вдигна ръка Джак. — Първо, кариерата изобщо не ме вълнува чак толкова. И второ, нямам нищо общо с подхвърлянето на никаква информация!
— Нямаш ли? — зяпна Бингъм.
— Това означава ли, че виновната е Лори Монтгомъри? — подхвърли Калвин.
— Не, разбира се — поклати глава Джак. — Но и аз не съм. Честно ще ви призная, че изобщо не съм считал тази информация за някаква сензация…
— Но медиите явно са на друго мнение — подхвърли Бингъм. — Кметът също… От сутринта вече два пъти ми звъни. Въпросът му е какъв цирк се разиграва тук. Инцидентът с Франкони ни поставя в изключително неблагоприятна светлина пред обществеността, да не говорим за факта, че подробности от кухнята ни излизат на светло по най-неочакван начин…
— Истинската новина при този случай не е изчезването на трупа — поклати глава Джак. — Истинската новина е, че му е бил присаден черен дроб. Операция, за която никой не знае. Операция, която трудно се открива чрез ДНК-тест. Операция, която някой очевидно иска да скрие…
Бингъм хвърли един изненадан поглед към Калвин и вдигна ръце:
— Чакай, чакай! Това го чувам за пръв път!
Джак накратко разказа за това, което беше открил. След това добави, че в ДНК-тестовете на Тед Линч има доста неясни неща.
— Не може да бъде! — прошепна Бингъм, свали очилата и разтърка зачервените си очи. — Единственото ми желание беше час по-скоро да забравим инцидента с проклетия Франкони, но явно няма да стане така. Има си хас да се окаже, че тоя тип си е направил нелегална трансплантация!
— Днес ще знам със сигурност — рече Джак. — Барт Арнолд върти на всички трансплантационни центрове в страната, Джон Деврайс започна тестове за имунодепресанти, Морийн О’Конър се занимава с хистологичните проби, а Тед ще прибегне до ДНК-полимаркер тест, който е почти сто процента достоверен. В ранния следобед ще бъдем сигурни дали е имало трансплантация, а ако имаме късмет — и къде е била извършена тя…