— Успокой се! — изкрещя в слушалката Реймънд. Телефонът иззвъня точно когато се готвеше да излезе. Предадоха му, че се обажда доктор Левиц и той се върна.
— Не ми казвай да се успокоя! — изрева в отговор Левиц. — Нали имаш вестник? Те разполагат с тялото на Франкони! А преди малко тук се появи медицински следовател на име Джак Степълтън, който ми поиска болничния му картон!
— Надявам се, че не си му го дал! — сопнато рече Реймънд.
— Разбира се, че не съм! След което той ме заплаши, че ще го изиска по съдебен ред. Поведението на този тип беше изключително агресивно, повярвай ми! Твърдо е решен да разнищи нещата докрай! Директно ме попита дали Франкони е бил подложен на операция за присаждане на черен дроб!
— В твоите документи няма следа от подобно нещо, нали? — попита Реймънд. — Нито пък нещо за нашата програма…
— Не, разбира се. Спазил съм твоите инструкции. Но ако някой надникне в папката ми, положително ще бъде учуден. Документирал съм влошаващото се състояние на Франкони в продължение на години, след което чернодробните му функции изведнъж влизат в границите на нормалното. Без никакви обяснения, без никакъв коментар! Казвам ти, ще ме засипят с въпроси, на които едва ли бих могъл да дам свестен отговор! Много съм разстроен и съжалявам, че се забърках във всичко това…
— Нека не даваме воля на нервите си — рече успокоително Реймънд, макар че и неговото сърце беше свито от страх. — Този Степълтън не може да разкрие нищо. Опасенията ни от евентуална аутопсия са чисто хипотетични, тъй като в Съдебна медицина едва ли има патолог-Айнщайн, който да разкрие произхода на донора. Това просто няма да стане, но аз ти благодаря, че ме предупреди за този Степълтън. Имам среща с Вини Доминик и тъкмо излизах… Убеден съм, че той има сили и средства да се справи с всякакъв проблем. Защото отговорността за този развой на събитията в крайна сметка е и негова…
Реймънд приключи разговора и отправи безмълвна молитва към Бога да вразуми Даниел Левиц и да му попречи да извърши някоя неразумна постъпка. Инструктира Дарлийн относно евентуалното, но малко очаквано, повторно обаждане на Тейлър Кабот, после излезе. Хвана такси на ъгъла на Медисън и Шейсет и четвърта и даде на шофьора адреса на авеню „Корона“ в Елмхърст.
Обстановката в неаполитанския ресторант беше абсолютно същата като предишния ден, само дето въздухът още по-силно вонеше на застоял цигарен дим. Вини Доминик се беше настанил в същото сепаре, а горилите му — на същите столчета пред бара. Брадатият барман мрачно миеше чашите.
Но този път Реймънд не изгуби излишно време. Отместил завесата от червено кадифе над входната врата, той бързо видя Вини и се насочи към сепарето. Седна без да чака покана и бутна сгънатият на руло вестник по посока на мафиотския бос. Вини безучастно огледа заглавията на първа страница.
— Сам виждаш, че имаме проблем — мрачно изрече Реймънд, забравил за всякакви любезности. — Обеща, че трупът няма да се появи, но явно си прецакал нещата!
Вини взе цигарата си от пепелника, смукна и издуха дима към тавана.
— Продължаваш да ме изненадваш, док — хладно промърмори той. — Започвам да мисля, че или си луд, или просто изпускаш нервите си. Тук му е мястото да посоча, че подобно неуважително отношение не позволявам дори на най-близките си сътрудници. Или ще се извиниш веднага, или ставаш и заминаваш преди да съм се ядосал!
Реймънд преглътна и неволно вкара пръст в яката на ризата си. Изведнъж си даде сметка с кого говори и по гърба му пробяга ледена тръпка. Едно кратко кимане от страна на Вини Доминик щеше да бъде достатъчно, за да го извадят след няколко дни от водите на Ийст Ривър.
— Извинявай — промърмори той. — Но наистина не съм на себе си… След това, което излезе в сутрешната преса, ми се обади президентът на „ГенСис“ и заплаши да прекрати програмата. После ми се обади и лекуващият лекар на Франкони, който бил подложен на разпит от медицински следовател на име Джак Степълтън, който пожелал да се запознае с болничния картон на Франкони!
— Анджело! — извърна се към бара Вини. — Ела тук!
Гигантът слезе от столчето и се приближи.
— Познаваш ли някой си доктор Джак Степълтън от моргата?
— Никога не съм го виждал — поклати глава Анджело. — Чух името му от Вини Амендола, който звънна рано сутринта. Каза, че аутопсията на Франкони била възложена на Степълтън.