Кевин отиде в кухнята и извади една бутилка от хладилника. Избягваше да гледа Есмералда, засрамен от това, което жената вероятно си мисли за двете му прекалено весели гостенки.
Докато отваряше бутилката, откъм трапезарията отново долетя весел смях. Хубавото при тези момичета е, че никога не настъпва изпълнено с неудобство мълчание, рече си с въздишка той.
— Каква марка вино ще предложиш? — посрещна го с въпрос Мелани, а очите й пробягаха по етикета: — О, „Монтраше“! Тази вечер наистина имаме късмет!
Кевин нямаше никаква представа каква бутилка е измъкнал от запасите си, но остана доволен от оценката на Мелани. Напълни чашите, а Есмералда се зае да поднася предястията.
Вечерята премина при пълен успех. Дори Кевин усети как се отпуска, особено след като гледаше да не изостава от гостенките си по отношение на виното. Наложи му се да отскочи за нова бутилка доста по-рано от очакваното.
— Познай кого видяхме в Чики-бар — вдигна глава Мелани, когато Есмералда отнесе празните чинии от предястието. — Нашият безстрашен лидер Зигфрид!
Кевин замалко не се задави с виното и побърза да притисне салфетката до устните си.
— Надявам се, че не сте завързали разговор с него — промърмори той.
— Нямаше как — сви рамене Мелани. — Той беше изключително любезен… Поиска разрешение да се присъедини към нас и поръча по едно питие. Не само за нас, но и за момчетата от автобазата…
— Поведението му бе наистина очарователно — добави Кандис.
Кевин неволно потръпна. Второто приключение за следобеда го изплаши почти толкова, колкото и първото — побеснялата Мелани хукна право към офиса на Зигфрид, независимо от факта, че едва бяха успели да избягат от стрелбата на гвинейските войници. Кевин не беше в състояние да я откаже, независимо от опитите си.
— Нямам намерение да търпя подобно отношение! — отсече Мелани и тримата затрополиха нагоре по стълбите. Без да обръща внимание на Аурелио, младата фурия бутна вратата на Зигфрид, връхлетя вътре и заповяда на зашеметения комендант да излезе и да види с очите си щетите, нанесени на колата й. Кандис влезе заедно с нея, докато Кевин предпочете да остане отвън, в компанията на слисания Аурелио.
— Снощи изгубих слънчевите очила, на които много държа — беше обяснението на Мелани. — Днес се върнах там да ги потърся и какво? Някакви чернилки стреляха по колата ми!
За огромна изненада на Кевин, Зигфрид не само не избухна, но започна да се извинява. Според него войниците били там за охрана на подстъпите към острова, но никой не им е разрешавал да използват оръжие. После предложи да ремонтира колата на Мелани за сметка на управата, като междувременно я замени с някоя от парка на негово разположение. За капак обеща да изпрати допълнителен взвод войници в района, с единствената задача да търсят изгубените очила…
Есмералда поднесе десерта. За огромно удоволствие на гостенките, той беше приготвен с пресни, току-що набрани кокосови орехи.
— Зигфрид спомена ли нещо за инцидента? — пожела да узнае Кевин.
— Отново се извини и каза, че е говорил с мароканската охрана — отвърна Кандис. — Повече няма да има никакви стрелби. Войниците ще предупреждават устно, че достъпът до брега е забранен…
— Глупости — тръсна глава Кевин. — Тези гаменчета само чакат нещо да помръдне, за да натиснат спусъка!
— Войниците търсили очилата ми в продължение на часове — разсмя се Мелани. — Така им се пада!
— А накрая попита дали искаме да говорим с някой от работниците, които са горили храсталаците на острова — добави Кандис. — Представяш ли си?
— Какво му отговорихте?
— Че няма смисъл — отвърна Кандис. — Не искахме да остане с впечатлението, че въпросът с дима продължава да ни интересува, още по-малко пък, че планираме нова визита на острова.
— Но ние наистина не планираме такова нещо — рече Кевин и подозрително огледа усмихнатите лица на гостенките си. — Хей нали не сте решили обратното? — Лично за него въпросът беше приключен. Нямаше никакво намерение да рискува отново да се превърне в мишена.
— Когато каза, че за вечеря има риба, ние избухнахме в смях, помниш ли? — погледна го Мелани.
— Помня — намусено отвърна Кевин. Имаше неприятното предчувствие, че следващите думи на младата жена никак няма да му харесат.
— Цял следобед разговаряхме с рибари, които посещават Кого поне два пъти в седмицата — поясни Мелани. — Вероятно някой от тях е хванал рибата, която току-що изядохме. Идват от едно градче на име Акальонг, което се намира на двадесетина километра източно оттук…
— Знам го — кимна Кевин. Оттам тръгваха корабчетата за Кокосовия бряг в Габон. Всъщност това бяха по-скоро моторизирани канута, които наричаха пироги…