— Доктор Степълтън? — попита женски глас с италиански акцент.
— Аз съм — отвърна Джак. — А вие вероятно сте госпожа Франкони…
— Точно така, Аймъджийн Франкони. Оставил сте запис да ви се обадя…
— За което много ви благодаря, госпожо Франкони. Преди всичко ми позволете да ви поднеса съболезнования по повод кончината на сина ви…
— Благодаря — отвърна Аймъджийн. — Карло беше добро момче. Не е вършил нищо от това, което му приписват вестниците. Работеше в Американската компания за пресни плодове, тук, в Куинс. Нямам идея откъде идват всички тези приказки за организирана престъпност. Вестниците сигурно си ги измислят…
— В днешно време вестниците пишат какво ли не — съгласи се Джак.
— Тази сутрин дойде един човек, който каза, че сте намерили тялото му…
— Надяваме се да е така — рече Джак. — По този повод ни трябваше кръвна проба от вас, благодарим за любезността да ни я предоставите.
— Попитах вашия човек защо да не дойда да го идентифицирам като предишния път, но той само сви рамене — подхвърли Аймъджийн.
Джак направи безуспешен опит да измисли някакво логично обяснение.
— Липсват някои части от тялото — отвърна в крайна сметка той, надявайки се този отговор да задоволи госпожа Франкони.
— О, така ли?
— Нека обясня защо си позволих да ви безпокоя — побърза да добави той, опасявайки се, че старата дама може да се обиди. — Пред следователя сте споменала, че след някакво пътуване здравословното състояние на сина ви значително се е подобрило. Спомняте ли си?
— Разбира се — отвърна Аймъджийн.
— Но не знаете къде точно е пътувал — добави Джак. — Така ли е?
— Да. Карло каза, че пътуването било частно и нямало нищо общо с работата му.
— А помните ли кога беше осъществено то?
— Приблизително — отвърна с лека въздишка Аймъджийн. — Преди пет или шест седмици.
— В страната, или в чужбина?
— Не знам. Каза само, че било частно.
— Ще ми звъннете ли, ако случайно откриете къде е пътувал? — попита Джак.
— Защо не? — отвърна възрастната жена.
— Благодаря ви…
— Хей, почакайте — спря го Аймъджийн. — Току-що си спомних, че малко преди да замине, Карло каза нещо доста странно… Каза, че ако не се върне, да знам, че много ме обича…
— Това изненада ли ви?
— Ами, да — отвърна госпожа Франкони. — Помислих си, че това са много хубави думи за една майка…
Джак благодари и затвори. В същата секунда телефонът отново иззвъня. Беше Тед Линч.
— Би ли отскочил тук, горе? — подхвърли той.
— Идвам веднага — отвърна Джак.
Завари Тед зад бюрото, почесвайки замислено главата си.
— Ако не те познавах достатъчно със сигурност щях да реша, че ме будалкаш! — отсече той и махна по посока на стола: — Сядай там!
Джак се подчини. В ръцете на Тед се виждаше купчина хартия от компютърни разпечатки, плюс множество проявени снимки, стегнати в черни гумени ластици. Всичко това се озова в скута му без никакво предисловие.
— Какво е това, по дяволите? — учуди се Джак и вдигна няколко целулоидни правоъгълника срещу светлината.
Тед се приведе през бюрото и започна да сочи определени зони върху снимките с върха на старомодния си молив:
— Това са резултатите от ДНК полимаркер-теста. А това — върхът на молива се прехвърли върху разпечатките — … са всички сравнителни характеристики на клетъчните ядра от МХС-областите при ДК-алфа теста…
— Моля те, Тед! — вдигна ръце Джак. — Говори на английски, ако обичаш! Знаеш, че в твоята област съм като пеленаче в гората!
— Хубаво — кимна Тед Линч. — Полимаркер-тестът показва, че ДНК на Франкони няма нищо общо с ДНК на черния дроб, частици, от който си намерил в тялото.
— Хей, това са добри новини! — вдигна глава Джак. — Значи наистина е имало трансплантация!
— Може би — колебливо отвърна Тед. — От друга страна ДК-алфа са напълно идентични, чак до последното клетъчно ядро!
— Какво означава това?
Тед безпомощно разпери ръце.
— Не знам — въздъхна той. — Нямам никакво смислено обяснение. Математически погледнато, това е напълно невъзможно. Искам да кажа, че шансовете за подобно съвпадение са толкова минимални, че не могат да бъдат взети под внимание. Става въпрос за идентичност на хиляди и хиляди базисни чифтове, които на всичкото отгоре се повтарят многократно, в дълги вериги. Абсолютна идентичност. Това може да се потвърди единствено чрез ДК-алфа теста, който е максимално прецизен…
— Важното в случая е, че все пак става въпрос за трансплантация — поклати глава Джак.