Иво отиде в кухнята и сочейки към Наталия, се обърна към Рачо:
- Тя идва с мен. Ако слушкаш, ще ти я върнем същата, ако не слушкаш, и ти, и тя ще берете ядове. Големи.
Мистър Симитли се опита да протестира и пробва да стане, но последвалият лек шамар на Силвестър го вкара пак в несвяст под масата. Наталия, вече съвсем изпаднала в шок, треперейки, излезе с Иво. Варела отвори хладилника, извади една бира и без да затвори вратата, погледна към гиганта, който се чешеше зад ухото и нещо блееше.
- Силвестъре, ти искаш ли бира, тук има доста?
- Аааа, едеално, дай една, Варелче, дай, че беше възсолена тая манджичка. Йекстра ше ми дойде една биричка, да ти кажа.
Двамата седнаха, чукнаха се и мълчаливо зачакаха останалите момчета от бригадата, за да се захванат заедно със задаващата се покрай разшифрованите тефтери веселба из Квартала и околностите му. Варела пак стъпи за по-удобно върху Рачо, който май вече свикваше с това да е в безсъзнание на пода на собствената си кухня.
Точно попривършваха с бирите, когато отдолу се чуха басовете на усилена на зуко уредба, която дънеше „Рън Ди Ем Си“. Митака им беше заклет фен. Останалата част от кавалерията съобразно естеството и мащаба на акцията логично се състоеше от Арнолд и Долф. Докато гледаше как срещу него като че изпаднал в транс Силвестър нагъва огромни парчета от баницата, Варела си мислеше, че с тези трима мутанти не територията на някакъв средностатистически мутрафон, а цялата държава биха могли да превземат. А после и съседните.
Отдолу музиката понамаля и се чу остро изсвирване, последвано от несравнимия боботещ глас на Арнолд:
- Аре, додохме, излазайте, че работа ни чека!
Силвестър донатъпка парче баница в устата си и стана. Наведе се, сграбчи Рачо за колана на дънките и без никакво усилие го вдигна във въздуха. Рачо се събуди, стресна се от факта, че се намира на метър и нещо от пода, и заразмахва паникьосано ръце. Долф извъртя китката си, постави жертвата си в позиция да стъпи на краката си и й перна един шамар. Рачо за малко пак да припадне, коленете му омекнаха, олюля се, но гигантът не беше отпуснал захвата си и не му позволи отново да се свлече.
- Ама ти си много кекав бре, маймуно. Гледай, Варел, гледай, пернах го лекинко само и пак се гътна, ше го еба у мидузата...
- Медуза се казва, ме-ду-за - поправи го Варела и изля остатъка от бирата в устата си.
Той се приближи до хладилника и извади останалите бири, после бръкна в един шкаф и взе две бутилки. Едната беше черно „Джони Уокър“ - „Джони Мавро“, както му викаха южните съседи, а другата беше бутилка текила „Хосе Куерво“ - от жълтата. Варела изсумтя доволно, огледа се, видя една голяма пазарска плетена торба, от екологичните, не от найлонките, сложи внимателно в нея бутилките и я връчи на започващия да се окопитва Рачо, който инстинктивно я сграбчи.
- Симитли, имам две задачи за теб. Задача номер едно е да носиш тази торба, шерп ще си, отговорник по пиячката. А задача номер две е сега с теб да обиколим всичките ви „пациенти“ и да им кажеш, че аз съм новият касиер, а ти заминаваш в чужбина, сдаваш поста и така нататък...
- Ама аз не замин... - не можа да продължи Рачо, защото Силвестър го стисна за гърлото и след секунди очите на касиера се изцъклиха и лицето му започна да почервенява. Варела кимна на Слай да отпусне хватката.
- Сигурен ли си, че не заминаваш?
- Заминавам, заминавам, заминавам - закашля се Рачо, мъчейки се да вдиша, - заминавам където кажеш, ще правя каквото кажеш, бате, само не ме мъчете повече...
- Така те искам, Симитли, знаех си аз, че си разбрано момче. - Варела се пресегна към торбата, взе текилата, разви капачката и удари една глътка. После подаде шишето на Слай, който отпи наведнъж сигурно към двеста грама. - Та кажи ми, Симитли, откъде ще започнем, искам днес да пробваме да обиколим всички...
- Чакай да си взема тетрадката с графика за таксите, там всичко е ясно. - Рачо бръкна в един шкаф и извади обикновена ученическа тетрадка, която отвори на първата страница. - Така съм я написал, че да става бързо събирането на „таксите“, „такси“ им викаме ние с Плъха. Кат’ тръгна оттук, да е най-удобно събирането. Ето виж - показа с пръст на Варела, - първо отиваме да посетим един наш голем играч, който все взема борчове, щото много се е зарибил да играе на „меджиците3 - и има да цака лихви, после неколко самостоятелни труженички, които живеят близо, и после отиваме в казиното. Те така...
3 Вид покеравтомат от 90-те. - Б. а.
Варела взе текилата от Слай, фрасна една яка глътка, после я прибра в торбата, извади две бири, подаде едната на Силвестър, другата отвори за себе си и махна на Рачо: